Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Със защита, отслабена от бирата и умората, спомените, които се бе постарал да удави в работа, нахлуха на преден план в съзнанието му. Докато се събличаше и сваляше протезата си, улови се, че си преповтаря всяка дума, казана му от Шарлот на масата за двама във „Франкос“, припомняше си изражението на зелените й очи, аромата на „Шалимар“, стигащ до него през чесновите миризми в ресторанта, тънките й бели пръсти, играещи си със солетите.

Пъхна се между студените чаршафи в леглото и с длани под главата се взря в мрака. Щеше му се да изпитва безразличие, но в действителност егото му възторжено бе подскочило заради факта, че тя бе изчела писаното за всичките му случаи и че си бе мислила за него в леглото с мъжа си. Сега обаче разумът и опитът бяха запретнали ръкави, готови да извършат професионална аутопсия на разговора, като методично ексхумираха безпогрешните знаци за вечния стремеж на Шарлот да шокира и очевидно ненаситната й потребност от конфликт.

Да изостави титулувания си съпруг и новородените си деца заради прочут еднокрак детектив със сигурност щеше да е коронното й постижение в кариера, отдадена на съсипване. Тя хранеше почти патологична ненавист към рутината, отговорностите и задълженията и бе саботирала всяка възможност за трайност и уседналост, преди да се е изправила пред заплахата от скука или компромис. Страйк знаеше всичко това, защото я бе познавал по-добре от всяко друго човешко същество и беше наясно, че финалната им раздяла бе дошла в момент, когато трябваше да се направи истинска саможертва и да се предприеме труден избор.

Но той знаеше също – и това знание бе като неунищожима бактерия в рана, която й пречеше да заздравее, – че тя го обичаше, както не бе обичала никой друг. Разбира се, скептичните приятелки и съпруги на приятелите му, никоя от които не бе харесвала Шарлот, му бяха казвали неведнъж: „Това, което тя ти сервира, не е любов“ или „Не е приятно за ухото, Корм, но откъде знаеш, че не е казвала точно същото на другите, с които е била?“. Такива жени виждаха увереността му, че Шарлот го обича, като заблуда или самомнителност. Те не бяха присъствали при онези мигове на пълно блаженство и взаимно разбиране, които бяха останали най-прекрасните в живота на Страйк. Двамата бяха споделяли шеги, неразбираеми за всички околни, изпитвали бяха взаимна потребност един от друг, притегляла ги през всичките шестнайсет години.

Тя бе отишла от него право в обятията на мъж, избран специално най-силно да нарани Страйк, и наистина той бе наранен, защото Рос бе абсолютна негова антитеза и беше ходил с Шарлот, преди изобщо тя и Страйк да се познават. Но Страйк си оставаше убеден, че бягството й при Рос беше акт на самозапалване, извършен единствено за зрелищен ефект, ритуалът на вдовицата „сати“, изпълнен в стил „Шарлот“.

Difficile est longum subito deponere amorem,

Difficile est verum hoc qua lubet efficias.

Трудно е отведнъж да се отърсиш от дълга любов,

трудно, но е нещо, което трябва да сториш.

Страйк изключи лампата, затвори очи и отново потъна в неспокойни сънища за празната къща, където квадрати от неизбелели тапети бяха станали свидетели на махането на нещо стойностно, само че този път вървеше сам със странното усещане, че е наблюдаван от скрити очи.

„И тогава, накрая – трогателното нещастие на нейната победа...“

Робин се прибра у дома малко преди два през нощта. Изнемощяла влезе в кухнята да си приготви сандвич и забеляза на календара, окачен там, че Матю възнамерява да играе футбол по-късно сутринта. По тази причина, когато се вмъкна в леглото до него двайсет минути по-късно, нагласи алармата на телефона си за осем часа, преди да го включи на зареждане. Като част от усилието й да поддържа дружелюбна атмосфера искаше да стане сутринта и да се види с него, преди да е излязъл.

Той изглеждаше доволен, че си е направила труда да се присъедини за закуска, но когато тя попита дали той иска да иде да вика на мача за него, или да се срещнат за обяд след това, той отклони и двете предложения.

– Имам да работя над документи следобед. Не искам да пия на обяд, ще се прибера право у дома – каза той и Робин, тайничко доволна, защото бе страшно уморена, му пожела хубаво прекарване и го целуна за довиждане.

Като се опитваше да не се замисля над факта колко й олекна на сърцето, когато Матю напусна къщата, Робин се зае с пране и други домакински занимания, които продължиха до малко след пладне. Тъкмо сменяше чаршафите, и й позвъни Страйк.