Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Едно момиче думкаше по вратата на банята.

– Хайде, стига сте се чукали вътре, трябва да се изпикая! – викна тя, с което развесели близкостоящите.

Това си е умряла работа.

Робин се вмъкна в кухничката, не по-голяма от две съединени телефонни кабини, където се бе настанила двойка. Момичето седеше в скута на момчето, прекрачило го от двете страни, а той бе пъхнал ръка под полата й, докато тийнейджърите ровеха в притесненото пространство да открият нещо за ядене. Като се преструваше, че си търси питие, Робин разбутваше кенчета и бутилки и хвърляше око към младежите, бърникащи из шкафовете. Почуди се доколко надеждно скривалище можеше да бъде кутия с овесени ядки.

Тъкмо когато се канеше да излезе, на прага се появи Алф, анархистът, не много по-надрусан, отколкото беше в пъба.

– Ето я и нея – обяви той високо, като се мъчеше да я фокусира, – щерката на профсъюзния водач.

– Същата – потвърди Робин, докато от втората спалня Д’бандж пееше „ Оливър, Оливър, Оливър Туист “.

Опита се да се шмугне под ръката на Алф, но той я свали надолу и прегради изхода й от кухнята. Евтиният под от ламинат вибрираше от тропота на неразколебаните танцуващи в стаята на Хейли.

– Много си секси – сподели Алф. – Позволено ли ми е да го кажа? Влагам най-дълбок феминистки смисъл. – И се разсмя.

– Благодаря – отговори Робин, като при втория си опит успя да го заобиколи и да се върне в тесния коридор, където отчаяното момиче още блъскаше по вратата на банята.

Алф улови ръката на Робин и изрече нещо неразбираемо в ухото й. Когато се отдръпна, пудрата й за коса бе оставила черно петно върху потния му нос.

– Какво? – попита Робин.

– Казах, искаш ли да си намерим по-тихо местенце, та да си поприказваме още?

Но тогава Алф видя някой, застанал зад нея.

– Как е, Джими?

Найт беше дошъл в коридора. Той се усмихна на Робин и се облегна на стената. Пушеше и държеше кутийка с бира. Беше с десет години по-стар от повечето присъстващи и някои от момичетата оглеждаха крадешком фигурата му във впита черна фланелка и джинси.

– И ти ли чакаш за кенефа? – попита той Робин.

– Да – отвърна Робин, защото това й се стори най-лесният начин да се откачи и от Алф анархиста, и от Джими, ако възникнеше необходимост. Пред отворената врата към стаята на Хейли видя Флик да танцува, вече напълно доволна от живота, готова да се засмее на всичко, което й кажеха.

– Флик каза, че баща ти бил профсъюзен деятел – заговори Джими на Робин. – Миньор, нали така?

– Да – кимна Робин.

– Ама хайде вече, мамка му! – викна момичето, тропащо по вратата на банята. Запристъпва отчаяно от крак на крак в продължение на няколко секунди, после се отправи навън от апартамента.

– Има контейнери за боклук вляво! – услужливо подвикна друго момиче зад нея.

Джими се наведе по-близо към Робин, та тя да го чува през боботещите басове. Изражението му, доколкото можеше да види, бе добродушно и съчувствено.

– Починал бил, така разбрах. Флик каза, че от белодробна болест.

– Да – потвърди Робин.

– Съжалявам – тихо каза Джими. – И аз преживях нещо подобно.

– Наистина ли? – попита Робин.

– Да, майка ми. И тя си отиде от белодробно заболяване.

– Свързано с работата й ли?

– Азбестоза – уточни Джими и дръпна от цигарата си. – Днес не би се случило, приеха закони. Тогава бях на дванайсет, а брат ми на две, дори не я помни. Без нея старецът ми се пропи до смърт.

– Лоша работа – промълви Робин. – Съжалявам.

Джими издуха дима встрани от лицето й и направи гримаса.

– Лика-прилика сме – и чукна кенчето си с бира в това на Робин. – Ветерани на класовата война.

Алф анархистът се отдалечи с малко нестабилна походка и изчезна в тъмната стая, пронизвана от светлините на гирляндите с лампички.

– Семейството ви получи ли компенсация? – осведоми се Джими.

– Опитахме се – отвърна Робин. – Мама още ходи по мъките.

– Желая й късмет – вдигна Джими кенчето си и отпи. – Много късмет ще й трябва.

После удари силно с юмрук по вратата на банята.

– Забързайте се, дявол го взел, хората чакат тук – викна той.

– Може на някого да му е прилошало – предположи Робин.

– Не, на някого му се е прищяло оправяне накрак – увери я Джими.

Дигби излезе от стаята на Флик. Изглеждаше вкиснат.

– Очевидно съм оръдие на патриархално потисничество – обяви той на висок глас.

Никой не се засмя. Дигби се почеса по корема под фланелката си, на която Робин чак сега забеляза, че бе изобразен Граучо Маркс, и влезе в стаята, където танцуваше Флик.