Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– ...да намерим Хейли! – викна Флик в ухото на Робин и тикна в ръката й кутийка със светла бира, след което двете се промъкнаха до стаята на Флик.

Тя изглеждаше още по-малка, отколкото бе в действителност, защото всеки сантиметър от стените бе покрит с политически плакати и брошури, като преобладаваха оранжевият цвят на СМОСО и онези в черно и червено на Реалната социалистическа партия. Върху матрака, поставен на пода, бе метнат гигантски палестински флаг.

В стаята, осветена само с една крушка, вече имаше петима души. Две млади жени, едната бяла, другата чернокожа, лежаха прегърнати на матрака, а брадатият Дигби седеше до тях на пода и им говореше. Две момчета тийнейджъри някак неловко се бяха облегнали на стената и хвърляха крадешком погледи към момичетата на леглото, а главите им бяха сближени, докато свиваха джойнт.

– Хейли, това е Робин – обяви Флик. – Интересува се от половината на Лора в стаята.

Двете момичета отправиха погледи към тях. Отговори високата, с обръсната отстрани глава платинена блондинка със сънлив поглед:

– Вече казах на Шанис, че може да се нанесе.

Звучеше дрогирана, а дребното чернокожо момиче в прегръдките й я целуна по шията.

– О, дявол го взел – промърмори Флик и се обърна загрижено към Робин. – Съжалявам.

– Е, нищо, опита се – отвърна Робин, като разиграваше смелост пред лицето на разочарованието.

– Флик – подвикна някой от коридора, – Джими е долу.

– О, мамка му – изруга Флик, но Робин видя как лицето й се озари от оживление. – Чакай тук – поръча тя на Робин и разбута хората в коридора да мине.

Буги маце, гепи я за ръката, звучеше рапът на Джей-Зи от другата стая.

Като имитираше интерес към разговора на Дигби с момичетата на матрака, Робин се хлъзна по стената да седне на покрития с ламинат под и пийна бира, докато крадешком оглеждаше стаята на Флик. Очевидно бе подреждана за партито. Нямаше гардероб, но на една релса край стената висяха горни дрехи и някоя и друга рокля, а тениските и пуловерите бяха сгънати надве-натри и струпани в ъгъла. Джими и Баркли трябва да бяха претърсили грижливо това помещение. Робин се запита дали се бяха сетили да проверят зад всичките листовки и плакати по стените. Уви, дори да не го бяха направили, нямаше как да тръгне да ги откача сега.

– Вижте, това са базисни предпоставки – говореше Дигби на двете момичета. – Ще се съгласите, че капитализмът зависи отчасти от ниското заплащане на труда на жените, нали? Така че, за да бъде феминизмът ефективен, трябва да почива на марксизма, двете са взаимносвързани.

– Патриархалността е нещо повече от капитализъм – посочи Шанис.

С крайчеца на окото си Робин видя как Джими си пробива път през коридора, преметнал ръка през шията на Флик, а тя изглеждаше по-щастлива, отколкото през цялата вечер досега.

– Потисничеството над жените е неразривно свързано с тяхната неспособност да се влеят в работната сила – обяви Дигби.

Хейли със сънливите очи се освободи от Шанис, за да протегне ръка към облечените в черно тийнейджъри в негласна молба. Те й подадоха джойнта над главата на Робин.

– Съжалявам за стаята – завалено изрече Хейли на Робин след продължително всмукване. – Мъка е да си намериш местенце в Лондон, нали?

– Адска мъка – потвърди Робин.

– ...защото вие искате да вплетете феминизма в по-обхватната идеология на марксизма.

– Не е необходимо вплитане, ако целите са идентични! – засмя се снизходително Дигби.

Хейли поднесе джойнта на Шанис, но тя отказа с махване на ръка.

– И къде сте вие, марксистите, когато ние оспорваме идеала за хетеронормативното семейство? – предизвикателно запита тя Дигби.

– Ха така, кажи му го – вяло я подкрепи Хейли, притисна се по-плътно до Шанис и тикна джойнта в ръката на Робин, която директно го предаде на момчетата. Колкото и заинтригувани да бяха от лесбийките, те излязоха стаята, за да огледат наличните възможности за дрога.

– Лепвали са ми се няколко такива – каза Робин и се надигна, но никой не слушаше.

Дигби се възползва от възможността да надникне под късата й черна рокля, когато тя мина покрай него към един скрин. Под прикритието на все по-разгорещения дебат за феминизма и марксизма и придала си вид на носталгичен интерес, Робин повдигна и върна по местата им всяко от плюшените животинчета на Флик, като опипваше пълнежа в тях. Никое нямаше вид да е било разпорвано, та вътре да бъде тикнато листче хартия.

С леко чувство на безнадеждност тя се върна в тъмния коридор, където хората стояха плътно един до друг, а някои бяха чак на стълбищната площадка.