Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Сега ти изглеждам приемлив, защото съм известен, а ти се омъжи за лайно.

Тя преглътна този удар, без да мигне, макар че лицето й стана една идея по-розово. Шарлот винаги бе изпитвала удоволствие от битките.

– Колко си предсказуем. Знаех, че така ще изтълкуваш връщането ми – защото си известен.

– Е, имаш склонност да се появяваш там, където има драма, Шарлот – отбеляза Страйк. – Спомням си, че последния път тъкмо ми беше отнесен половината крак.

– Негодник такъв – изрече тя със студена усмивка. – Значи това е обяснението ти за грижите, които полагах за теб месеци след това?

Телефонът му иззвъня: Робин.

– Здравей – каза и той и се извърна от Шарлот, за да гледа през прозореца. – Как върви?

– Здрасти, звъня да ти кажа, че няма да се видим довечера – изрече Робин с много по-подчертан йоркшърски акцент от обикновено. – Ще ходя на купон у приятелка.

– Досещам се, че Флик слуша, така ли? – попита Страйк.

– Да... ами що не пробваш да се обадиш на жена си, ако ти е самотно? – каза Робин.

– Това и ще направя – отвърна Страйк развеселен въпреки хладния поглед на Шарлот през масата. – Искаш ли да ти се развикам, та да е по-достоверно?

– Не, върви на майната си – каза високо Робин и затвори.

– Кой беше това? – попита Шарлот с присвити очи.

– Трябва да вървя – съобщи Страйк, като прибра телефона в джоба си и посегна към бастуна, който се бе плъзнал и паднал под масата по време на спора им с Шарлот. Като разбра какво иска той да направи, тя се наведе настрани и успя да го хване преди него.

– Къде е бастунът, който аз ти подарих? Онзи от Малака?

– Ти си го задържа – припомни й той.

– А този кой ти го купи? Робин ли?

При всичките параноични и често безумни обвинения на Шарлот от време на време тя бе способна на много точни догадки.

– Ами да, точно тя – отговори Страйк, но веднага съжали, че го каза. Беше се включил в играта на Шарлот и тя мигом се превърна в трета и рядко виждана Шарлот, нито студена, нито крехка, а откровена до безразсъдство.

– Всичко, което ме крепеше по време на бременността, е мисълта, че веднъж щом ги родя, мога да се махна.

– Ще изоставиш децата си в мига, щом излязат от утробата ти?

– В капан съм за още три месеца. Всички толкова много искат момчето, че почти не ме изпускат от поглед. Щом веднъж родя, ще е различно. Мога да си ида. И двамата знаем, че от мен майка няма да излезе. Ще са по-добре със семейство Рос. Майката на Джаго вече се е строила да ги поеме изцяло.

Страйк протегна ръка за бастуна си. Тя се поколеба, после му го подаде. Той се изправи.

– Поздрави Амилия от мен.

– Тя няма да дойде. Излъгах. Знаех, че ще си при Хенри. Вчера бях с него на частен оглед на картини. Той ми каза, че ще идеш при него за интервю.

– Довиждане, Шарлот.

– Не би ли предпочел да си предупреден предварително, че те искам отново?

– Само че аз не те искам – погледна я той от горе надолу.

– Не продавай на краставичар краставици, Блуи.

Страйк с накуцване излезе от ресторанта покрай зяпналите го келнери, явно всички известени вече колко груб е бил с един от колегите им. Когато излезе на улицата, се почувства преследван, сякаш Шарлот бе пратила по петите му демон, който да го сподиря до следващата им среща.

„Може ли да ми бъде спестен някой и друг идеал?“

– Промили са ти мозъка, за да мислиш, че така трябва да бъде – каза анархистът. – Трябва да се научиш да възприемеш един свят без лидери. Никой индивид не е облечен в повече власт от всеки друг.

– Така си е – отвърна Робин. – Значи никога не си гласувал?

„Уелингтънският херцог“ в Хакни бе препълнен тази събота вечер, но в сгъстяващия се мрак беше още топло и на десетината-петнайсет приятели на Флик и нейни другари от СМОСО не им пречеше да стоят скупчени на тротоара край Болс Понд Роуд и да пият, преди да се отправят към апартамента на Флик за парти. Мнозина от групата държаха пазарски пликчета с евтино вино и бира.

Анархистът се разсмя и поклати глава. Беше млад, с руси расти и много пиърсинги и на Робин й се стори, че го разпознава от суматохата в тълпата във вечерта на приема за параолимпийците. Вече й бе показал канабиса, който щеше да е неговият принос към общата веселба на купона. Робин, чийто опит с дрога се ограничаваше до две дръпвания от джойнт в отдавнашните години на прекъсналия й без време престой в университета, прояви престорен интерес на вряла и кипяла.