Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

На вратата се почука. Русата Лусинда провря глава вътре.

– Госпожа Рос не се чувства много добре, Хенри. Ще си тръгва, но би искала да ти каже довиждане.

– Да, добре – каза Дръмънд и се изправи. – Боя се, че не мога да ви бъда полезен повече от това, господин Страйк.

– Признателен съм ви, че ме приехте – отвърна Страйк и също стана, макар и с трудност, при което отново хвана бастуна си. – Може ли да задам един последен въпрос?

– Разбира се – кимна Дръмънд.

– Говори ли ви нещо фразата „той е поставял коня на тях“?

Дръмънд изглеждаше искрено озадачен.

– Кой е поставил коня... къде?

– Не се ли сещате какво може да значи?

– Нямам никаква представа. Ужасно съжалявам, но както чухте, чака ме клиентка.

Страйк нямаше избор, освен да последва Дръмънд обратно в галерията.

Тя беше пуста с изключение на Лусинда, застанала в средата й и обгрижваща тъмнокоса жена в напреднала бременност, която пиеше вода.

Щом разпозна Шарлот, Страйк вече знаеше, че тази втора среща нямаше как да е случайност.

„...ти ме дамгоса веднъж завинаги, доживот.“

– Корм – продума немощно тя, взряна в него над ръба на чашата си. Беше бледа, но Страйк бе наясно, че тя е способна на всичко, за да режисира ситуация, която би могла да използва за свое предимство, включително да не се храни известно време и да сложи бяла пудра, и само кимна.

– О, вие се познавате – изненада се Дръмънд.

– Трябва да вървя – избъбри Шарлот, като се изправи до загрижената Лусинда. – Закъснявам, имам среща със сестра си.

– Сигурна ли сте, че сте достатъчно добре да вървите? – попита я Лусинда.

Шарлот отправи към Страйк крехка усмивка.

– Би ли ме изпратил? Само на една пресечка оттук е.

Дръмънд и Лусинда се обърнаха към Страйк очевидно облекчени, че могат да прехвърлят отговорността за богатата и със солидни връзки жена върху неговите рамене.

– Не съм сигурен, че съм най-подходящият за такава задача – посочи Страйк бастуна си.

Усети изненадата на Дръмънд и Лусинда.

– Ще те предупредя навреме, ако тръгна да раждам – подхвърли Шарлот. – Моля те.

Той можеше да каже „Не“. Можеше да каже: „Защо не повикаш сестра си да те вземе оттук?“. Но знаеше, че отказ би изглеждал детински в очите на хора, с които можеше да му се наложи да разговаря отново.

– Добре – изрече с тон, който граничеше с рязък, без да е такъв.

– Много ти благодаря, Лусинда – каза Шарлот и стана от стола.

Облечена беше в бежов копринен шлифер върху черна тениска и джинси за бременни, носеше маратонки. Дори и тези прости елементи на облеклото й бяха от най-добро качество. Винаги бе предпочитала монохромни цветове, строга или класическа кройка, които открояваха забележителната й красота.

Страйк задържа вратата отворена пред нея и бледността на Шарлот му припомни случай, когато Робин пребеля и й изби пот в края на едно пътуване, след като умело избегна фатално подхлъзване върху лед с кола под наем.

– Благодаря ви – каза той на Хенри Дръмънд.

– За мен беше удоволствие – отвърна официално търговецът на картини.

– Ресторантът не е далеч – каза Шарлот и посочи нагоре по склона, когато вратата на галерията се затвори зад тях.

Поеха редом – минувачите вероятно предполагаха, че той е отговорен за издутия й корем. Усещаше аромата, лъхащ от кожата й, за който знаеше, че е „Шалимар“. Използваше го още от деветнайсетгодишна и понякога той й го бе купувал. Отново си припомни как преди години бе вървял по същия път към последвалата разправия с баща й в италиански ресторант.

– Мислиш, че аз съм подредила това.

Страйк не отговори. Нямаше желание да бъде въвличан в спор или възпоминания. Извървяха две пресечки, преди той да попита:

– Къде е това заведение?

– На Джърмин Стрийт, „Франкос“.

В мига, щом тя изрече името, той си даде сметка, че става дума за същия ресторант, в който някога се бе запознал с бащата на Шарлот. Скандалът, който се разрази тогава, бе кратък, но злостен, защото у всички членове на аристократичното семейство на Шарлот я имаше вродената проклетия, но пък после тя и Страйк се бяха върнали в апартамента й и бяха правили любов със страст и настойчивост, които сега Страйк искаше да пропъди от ума си заедно със спомена за сълзите й, които не спряха дори в мига на кулминация, а капеха топли върху лицето му, докато тя крещеше от наслада.

– Ох! Стой – изрече остро тя.

Той се обърна. Шарлот хвана корема си с две ръце и се отдръпна намръщена заднешком към един вход.