Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Ти си омъжена. Бременна си с неговите деца. Между нас всичко е свършено.

Тя също се наклони напред, а мокрото й от сълзи лице бе най-красивото нещо, което бе виждал. Усещаше аромата на „Шалимар“ по кожата й.

– Винаги ще те обичам повече от всеки друг на този свят – заяви тя, бяла като стена и зашеметяващо хубава. – Знаеш, че това е истината. Обичах те повече от всички в семейството си, ще те обичам повече от децата си, ще те обичам на смъртното си легло. Мисля си за теб, когато двамата с Джаго...

– Продължиш ли, ставам и си отивам.

Шарлот отново се облегна на стола си и се вгледа в него, сякаш бе приближаващ насреща влак, а тя бе вързана за релсите.

– Знаеш, че е истина – изрече с дрезгав глас. – Знаеш го.

– Шарлот...

– Отгатвам какво ще кажеш – прекъсна го, – че съм лъжкиня. Такава съм. Лъжкиня съм, но не и за важните неща, за тях никога, Блуи.

– Не ме наричай така.

– Ти не ме обичаше достатъчно...

– Не смей да хвърляш вината върху мен – заяви той, неспособен да се сдържи. Никой друг не успяваше да го докара дори близо до такова състояние. – Краят беше изцяло твое дело.

– Ти не желаеше компромис...

– О, аз направих компромис. Дойдох да живея при теб, както искаше ти...

– Не искаше да приемеш работата, която татко ти уреди...

– Аз си имах работа. Имах агенцията.

– Сбърках за агенцията, сега го знам. Ти постигна невероятни неща... Непрекъснато четях всичко за теб. Джаго го откри в историята на браузъра ми...

– Ами да си беше прикрила следите. С мен бе далеч по-предпазлива, когато го чукаше зад гърба ми.

– Не съм спала с Джаго, докато бях с теб...

– Сгоди се за него две седмици след като скъсахме.

– Стана бързо, защото аз се погрижих да ускоря нещата – изрече тя гневно. – Ти ме обвини, че лъжа за бебето, и аз бях оскърбена, бясна. Сега с теб можехме да сме женени, ако ти не беше...

– Менюта – изрече келнер, внезапно материализирал се край масата им, и подаде по едно на двамата.

Страйк не прие своето.

– Няма да остана.

– Вземи го за Амилия – поръча му Шарлот, а той издърпа менюто от ръката на сервитьора и го шляпна върху масата пред себе си.

– Днес предлагаме два специалитета – съобщи келнерът.

– Имаме ли вид да искаме да слушаме за специалитетите ви? – изръмжа му Страйк. Човекът остана за секунда замръзнал от смайване, после бързо се отдалечи помежду масите и дори гърбът му излъчваше обида.

– Куп романтични глупотевини – заяви Страйк. – Ти искаше неща, които не можех да ти дам. Във всеки момент ненавиждаше бедността.

– Държах се като разглезена кучка – сведе глава тя. – Знам, че е така, но после се омъжих за Джаго, получих всичко онова, което смятах, че ми се полага, а сега просто искам да умра.

– Не опираше само до ваканции и бижута, Шарлот. Ти искаше да ме пречупиш.

Лицето й се изопна, както тъй често се бе случвало преди особено бурни изблици, истински ужасяващите сцени.

– Искаше да ме спреш да искам всичко извън теб. Това щеше да е доказателството, че те обичам, ако се откажех от армията, после от агенцията, от най-стария ми приятел Дейв Полуърт, от всичко, което ме правеше какъвто съм.

– Никога не съм искала да те пречупвам, как можа да кажеш такова ужасно нещо...

– Искаше да ме премажеш, защото това правиш ти. Не строшиш ли нещо, току-виж постепенно избледняло. А ти държиш всичко да е под твой контрол. Убиеш ли го, няма да ти се наложи да го гледаш как умира.

– Погледни ме в очите и ми кажи, че след мен си обичал друга така, както обичаше мен.

– Не съм – отвърна той, – и слава богу.

– Имахме невероятни моменти заедно...

– Ще трябва да ми припомниш кои са били.

– Онази вечер на яхтата на Бенджи в Малката Франция...

– Трийсетият ти рожден ден? Коледата в Корнуол? Голяма забава падна, а?

Ръката й отново се отпусна върху корема. На Страйк му се стори, че мерна движение през тънката черна тениска и отново в ума му се прокрадна мисълта за нещо извънземно и нечовешко под кожата й.

– Шестнайсет години с прекъсвания. Дадох ти най-доброто, което имах да дам, и все не ти стигаше – каза той. – Идва момент, когато спираш с усилията си да спасиш онзи, който се опитва да те повлече надолу със себе си.

– О, я стига моля те – отсече тя и внезапно уязвимата и отчаяна Шарлот изчезна, отстъпила място на далеч по-корава жена, умна и с хладен поглед. – Ти не искаше да ме спасиш, Блуи, искаше да ме разгадаеш. Има голяма разлика.

Той беше доволен от появата на тази втора Шарлот, също толкова позната му, колкото крехкото създание, само дето не му причиняваше такива угризения да я наранява.