Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Колко си наивна – говореше й той сега. – Гласуването е един от алабализмите на демокрацията! Безсмислен ритуал, целящ да убеди масите, че имат думата и някакво влияние! Просто червените и сини торита са направили сделка за поделяне на властта.

– И какъв е отговорът тогава, да не гласуваме? – поинтересува се Робин, като крепеше почти пълната си чаша светла бира.

– Организиране на общността, съпротива и масов протест – заяви анархистът.

– И кой я организира?

– Самите общности. Промили са ти мозъка, ей – повтори отново анархистът, като смекчи грубите си думи с усмивка може би защото харесваше простодушната откровеност на йоркшърската социалистка Боби Кънлиф. – За да мисиш, че имаме нужда от лидери, а хората сами могат да се командват, щом веднъж се пробудят.

– А кой ще ги пробуди?

– Активистите – отсече той и се шляпна по кльощавите гърди. – Те не са такива заради пари или власт, искат да дадат сила на народа, не да го контролират. Дори профсъюзите... без да се засягаш – каза той, защото знаеше, че бащата на Боби Кънлиф е бил профсъюзен деятел – имат същите властови структури и водачите им подражават като маймуни на правителството...

– Добре ли си, Боби? – попита Флик, като я побутна встрани от общата група. – Тръгваме след минута, такива са последните нареждания. Какво й говориш, Алф? – добави тя със следа от тревога.

След дълга събота в бижутерския магазин и споделени разкази (от страна на Робин напълно измислени) за любовния им живот Флик бе напълно очарована от Боби Кънлиф дотолкова, че собственият й говор вече беше белязан с йоркшърски акцент. Към края на следобеда вече й бе отправила двойна покана, първо, за тазвечершния купон, второ, в случай че приятелката й Хейли се съгласеше, да се настани като съквартирантка в стаята й, след като половината от нея неотдавна бе овакантена от някоя си Лора. Робин бе приела и двете, проведе телефонния си разговор със Страйк и се съгласи с предложението на Флик, при положение че Вещицата я нямаше, да затворят магазина по-рано.

– Тъкмо ми обясняваше как татко не е бил по-добър от капиталист – отвърна Робин.

– По дяволите, Алф – смъмри го Флик, а анархистът със смях отричаше.

Групата пое по тротоара във вечерта към апартамента на Флик. Въпреки очевидното си желание да продължи да осветлява Робин с начални познания за света без лидери, анархистът беше избутан от Флик, която тръгна редом с Робин, нетърпелива да й говори за Джими. На десет метра пред тях един пълничък и брадат марксист дюстабанлия, представен на Робин като Дигби, вървеше сам и водеше компанията към купона.

– Съмнявам се, че Джими ще дойде – каза тя на Робин, която остана с впечатлението, че Флик се въоръжава срещу разочарование. – В лошо настроение е. Тревожи се за брат си.

– Защо, какво му е?

– Шизофренично афективно нещо си – отвърна Флик. Робин беше сигурна, че Флик знае точния термин, но изправена пред истински член на работническата класа, предпочете да се престори на невежа. Вече се бе изпуснала следобед, че е започнала курс в университета, очевидно съжаляваше за това и все по-силно имитираше изговора на новата си приятелка. – Абе, не знам, подвластен е на налудничави вярвания.

– Какви например?

– Мисли, че има правителствен заговор срещу него, ей такива неща – отвърна Флик и се засмя леко.

– Леле майко – ахна Робин.

– Да, сега е в болница. Причини много ядове на Джими – заяви Флик. После тикна в устата си тънка ръчносвита цигара и я запали. – Да си чувала за Корморан Страйк?

Изрече името, сякаш то бе още едно медицинско състояние.

– Кой?

– Частен детектив – поясни Флик. – Често го пишат по вестниците. Помниш ли Лула Ландри, модела, дето падна от прозорец?

– Смътно – отвърна Робин.

Флик погледна през рамо да се увери, че анархистът Алф е далеч и не може да ги чуе.

– Били е ходил при него.

– И защо, по дяволите?

– Ами защото е откачалка, не внимаваш – отвърна Флик и пак се позасмя. – Мисли, че е видял нещо преди години...

– Какво? – попита Робин и се смъмри, че малко избърза.

– Убийство – отвърна Флик.

– Божичко.

– Естествено, нищо такова не е видял – додаде Флик. – Всичко това са щуротии. Видял е нещо наистина, но никой не е умрял. Джими е бил там, той знае. Та така, Били отишъл при оня гадняр детектива и сега не можем да се отървем от него.

– Как така?

– Той преби Джими.

– Детективът?

– Ами да. Проследил го на протест, който бяхме организирали, наби го, направи така, че да арестуват Джими.