Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Оръдие е и още как – промърмори Джими на Робин. – Последовател на Рудолф Щайнер. Не проумява как никой вече не раздава звездички за старание.

Робин се засмя, но не и Джими. Очите му се задържаха вперени в нейните една идея твърде дълго, докато вратата на банята се открехна и отвътре надзърна пълничко зачервено момиче. Зад нея се появи мъж с проскубана сива брада, който си нахлупваше маоистки каскет.

– Лари, ах ти, дърт мръснико – ухили му се Джими, а изчервеното момиче се шмугна покрай Робин и се скри в стаята, където бе влязъл Дигби.

– Добър вечер, Джими – поздрави възрастният троцкист със скромна усмивка и също излезе от банята под одобрителните възгласи на младежите наоколо.

– Влизай – подкани Джими Робин, като й задържа вратата отворена и блокира достъпа на всички други, опитващи се да я изпреварят.

– Благодаря – каза тя и влезе в банята.

Ярката светлина на луминесцентната лампа бе ослепителна след сумрака в останалата част на апартамента. В банята едва имаше място да застане човек помежду най-малката душ кабина, която Робин беше виждала, с мръсна прозрачна завеса, увиснала незакачена на половината кукички, и миниатюрна тоалетна чиния, в която плуваха подгизнали салфетки и угарки. В плетеното кошче проблясваше използван кондом.

Над умивалника имаше паянтови полици, отрупани с наполовина използвани опаковки с козметични и санитарни продукти, така сгъчкани, че едно докосване можеше да ги събори всичките.

Споходена от внезапна идея, Робин се приближи към тези полици. Припомни си как самата тя бе разчитала на невежеството и погнусата на повечето мъже към всичко, свързано с менструацията, когато скри подслушвателните устройства в кутия от тампони. Очите й бързо обходиха тубичките с шампоан и балсам с марки от супермаркети, мръсна гъба, два евтини дезодоранта и няколко доста похабени четки за зъби в нащърбена чаша. Много внимателно Робин измъкна кутия за тампони, в която се оказа, че е останал само един. Когато я връщаше на мястото й, забеляза крайче от пластмасова опаковка, тикната зад шампоаните и душ гел с плодов аромат.

С лумнало вълнение тя се пресегна и предпазливо измъкна пакетчето, като се стараеше да не размести нещо.

Някой затропа по вратата.

– Ще се пръсна! – викна ново момиче.

– Ей сега! – отвърна й високо Робин.

Две обемисти дамски превръзки в неромантични индивидуални опаковки с надпис „За много обилно течение“: тъкмо такива, които никоя млада жена не би ти откраднала с оглед на оскъдното си облекло. Робин ги извади. В първата не видя нищо странно. Но втората изшумоля и когато Робин я огледа по-внимателно, видя, че опаковката е разрязана с бръснарско ножче. Провря пръст вътре и напипа дебела, сгъната няколко пъти хартия, която извади и разгъна.

Беше от същата, на която Кинвара бе написала бележката си за сбогом, с името „Чизъл“ гравирано отгоре, а под него розата на Тюдорите, подобна на капка кръв. Няколко отделни думи и фрази бяха надраскани с четливия гъст почерк, който Робин тъй често бе виждала в офиса на Чизъл, а по средата една дума бе заобиколена с кръг, очертан няколко пъти.

Ебъри Стрийт 251

Лондон

SW1W

Блан дьо блан

Сузуки

Майка?

Бил

Odi et amo. quare id faciam fortasse requiris.

nescio, sed fieri sentio et excrucior.

Като едва дишаше от възбуда, Робин извади телефона си, направи няколко снимки на бележката, после я сгъна отново, върна я в дамската превръзка и постави пакета на предишното му място върху полицата. Опита се да промие тоалетната, но тя беше задръстена и постигна само това, че водата застрашително се надигна в чинията и завъртя угарките и салфетките във вихър.

– Прощавай – каза Робин, когато отвори вратата. – Тоалетната е запушена.

– Здраве да е – отвърна нетърпеливата пияна млада жена отвън. – Ще пикая в мивката.

Провря се покрай Робин и затръшна вратата.

Джими още стоеше отвън.

– Мисля да вдигам гълъбите – осведоми го Робин. – Всъщност дойдох само да проверя дали стаята е свободна, но някой ме е изпреварил.

– Жалко – подхвърли лековато Джими. – Ела на събрание някой път. Ще приемем на драго сърце съмишленичка от севера.

– Да, може да го направя – отвърна Робин.

– Какво да направиш?

Беше се появила Флик с бутилка „Будвайзер“ в ръка.

– Да дойде на събрание – поясни Джими и извади нова цигара от пакета си. – Права беше, Флик, момичето си го бива.