Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– И пак само отпечатъците на Чизъл бяха върху чашата.

– Но не би ли му се видяло странно на Чизъл да слезе долу сутринта и да завари вече сипан в чаша сок? Ти би ли пила нещо, което не си наляла лично и което се е появило загадъчно в къща, за която си мислиш, че е празна?

Долу на Денмарк Стрийт гласовете на група млади жени се извисиха над непрестанния шум на уличното движение с песента на Риана „Къде беше?“.

Къде беше през целия ми живот...

– Може наистина да е било самоубийство – каза Робин.

– Такава настройка няма да ни плати сметките – припомни й Страйк и изтръска пепел от цигарата в чинията си. – Хайде да изброим хората, имали възможността да влязат в къщата на Ебъри Стрийт в този ден. Рафаел, Флик...

– ...и Джими – добави Робин. – Всичко, което важи за Флик, важи и за него, защото тя е могла да му предостави цялата информация, с която е разполагала, за навиците на Чизъл и за къщата му, както и да му даде копирания си ключ.

– Правилно. Така че това са трима души, за които знаем, че биха могли да влязат там през онази сутрин – обобщи Страйк, – само че цялата работа е искала нещо повече от възможност просто да влезеш през вратата. Убиецът трябва да е знаел също точно какви антидепресанти взема Кинвара и да уреди контейнерът с хелий и гумената тръбичка да са там, което предполага близък контакт със семейство Чизъл, достъп до къщата, за да се вкара нужното вътре, или осведоменост на вътрешен човек, че вече го има там.

– Доколкото знаем, Рафаел не е бил на Ебъри Стрийт напоследък, нито е поддържал отношения с Кинвара, та да знае какви хапчета пие тя, макар че е възможно баща му да ги е споменал – каза Робин. – Ако съдим само според възможността, семейство Уин и Аамир като че отпадат. И в случай че приемем хипотезата за чистачката, Джими и Флик застават на първо място в списъка ни със заподозрени.

Страйк изпусна въздишка и затвори очи.

– Да му се не види – промърмори и прекара ръка през лицето си. – Въртя, суча и все се връщам към мотива.

Отвори очи, загаси фаса си в чинията и веднага запали нова цигара.

– Не съм учуден, че MI5 са заинтересовани, защото тук няма очевидна изгода. Оливър беше прав, обикновено изнудвачите не убиват жертвите си, случва се обратното. Омраза е живописна идея, но такова убийство се извършва с удар с чук или с лампа в главата, не с дълго планирана имитация на самоубийство. Ако е било убийство, по-скоро напомня клинична екзекуция, в която всяка подробност е предварително обмислена. Защо? Какво получава от това убиецът? Което ме кара да се запитам: защо точно тогава? Защо Чизъл е умрял тогава? Със сигурност в интерес на Флик и Джими е било Чизъл да остане жив, докато не се сдобият с доказателства, които да го принудят да им даде исканите пари. Същото е и с Рафаел: той е бил изключен от завещанието, но отношенията с баща му са показвали признаци на подобрение. В негов интерес е било баща му да остане жив. Само че Чизъл прикрито е заплашил Аамир с изобличаване за нещо неконкретизирано, но вероятно от сексуален характер предвид цитата от Катул, и наскоро се е сдобил с информация за нередности около фондацията на семейство Уин. Да не забравяме, че Герайнт Уин не е истински изнудвач: той не е искал пари, искал е напускането на Чизъл от поста и опозоряването му. Извън сферата на възможното ли е Уин или Малик да са прибегнали към различно отмъщение, като са осъзнали, че първоначалният план е пропаднал?

Страйк дръпна силно от цигарата си и въздъхна.

– Пропускаме нещо, Робин. Нещо, което връзва всичко това заедно.

– А може би то не се връзва – каза Робин. – Такъв е животът, нали? Имаме група хора, всеки от които си носи своя товар от премеждия и тайни. Някои са имали причина да не харесват Чизъл, да изпитват неприязън дори, но това не дава очевидно обяснение. Част от нещата със сигурност нямат връзка.

– Все още има нещо, което не знаем.

– Има много, което не знаем...

– Не, нещо голямо, нещо... фундаментално. Мога да го подуша. Почти се показва. Защо Чизъл е казал, че ще има още работа за нас, след като се разправи с Уин и Найт?

– Не знам – отвърна Робин.

– „Един по един се препъват“ – цитира Страйк. – Кой се е препънал?

– Герайнт Уин. Току-що го бях осведомила за липсващите пари от фондацията.

– Чизъл е бил на телефона и се е опитвал да открие щипка за банкноти, така каза ти. Принадлежала на Фреди.

– Точно така.

– Фреди – повтори Страйк и почеса брадичката си.

За момент се пренесе назад в общата телевизионна стая на германската военна болница с телевизора с изключен звук в единия ъгъл и бройки „Армейски времена“ върху ниска масичка. Младият лейтенант, станал свидетел на смъртта на Фреди Чизъл, седеше там сам, когато Страйк го откри, прикован към инвалидна количка, все още със заседнал в гръбначния стълб куршум, изстрелян от талибан.