Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Ако искаш топла храна и чукане без човешки емоции, има ресторанти и бардаци.

Робин чу блъсването на вратата на тоалетната и побърза да се върне на стола си. Страйк влезе с накуцване в стаята, седна на стола и взе чинията си с нудли.

– Телефонът ти звъня току-що – осведоми го Робин. – Не отговорих.

– Метни ми го – каза Страйк.

Тя го направи. Той изчете съобщението, без изражението му да се промени, превключи на безшумен режим и пъхна телефона в джоба си.

– Та за какво говорехме?

– Че ти е криво по повод сбиването.

– Не ми е криво по повод сбиването – поправи я той. – Ако не се бях защитил, сега цялото ми лице щеше да е в шевове.

Той набоде нудли и ги лапна.

– Онова, което никак не ми е приятно, е, че заговорих пред него как е отхвърлен от семейството си с изключение на сестрата, тя още му говори. Всичко го има във Фейсбук. Точно това беше моментът, когато срещу главата ми беше запратена настолна лампа.

– Може да са ядосани, защото мислят, че той е с Дела – предположи Робин, докато Страйк дъвчеше.

Той вдигна рамене и направи физиономия, изразяваща „може би“, преглътна, а после каза:

– Хрумвало ли ти е, че Аамир е буквално единственият човек, свързан с този случай, който има мотив? Чизъл го е заплашил с евентуално изобличаване. „Човек с твоите навици.“ „Лахесис отмерва отредения за всеки човек живот.“

– А какво стана със „забрави мотива, мисли за възможностите“?

– Да, да – уморено отвърна Страйк. Остави настрани почти изпразнената си чиния, извади цигарите си и запалка и се поизправи на стола. – Добре, да се фокусираме върху възможностите. Кой е имал достъп до къщата, до антидепресантите и до хелий? Кой е познавал достатъчно добре навиците на Джаспър Чизъл, та да е сигурен, че той ще изпие портокаловия си сок онази сутрин? Кой е имал ключ и на кого се е доверявал той достатъчно, че да го пусне в толкова ранен час сутринта?

– На членовете на семейството.

– Правилно – потвърди Страйк. – Но ние знаем, че Кинвара, Изи, Физи и Торкил не може да са го извършили, което ни оставя Рафаел и неговата история как му е било наредено да замине за Улстоун същата сутрин.

– Наистина ли мислиш, че би могъл да убие баща си и после хладнокръвно да шофира до Улстоун, за да чака с Кинвара пристигането на полицията?

– Забрави психологията и вероятностите: тук разглеждаме възможност – посочи Страйк и издуха дълга струйка дим. – Нищо от чутото досега не изключва възможността Рафаел да е бил в къщата на Ебъри Стрийт в шест сутринта. Знам какво ще кажеш – изпревари я той, – но няма да е първият път, когато убиецът е симулирал телефонно обаждане. Може сам да е позвънил на мобилния си телефон от този на Чизъл, та да изглежда, че баща му е наредил да иде в Улстоун.

– Което значи, че Чизъл или не е имал парола на телефона си, или Рафаел я е знаел.

– Добра забележка. Това трябва да се провери.

Страйк щракна химикалката си и си записа напомняне в бележника. Докато го правеше, се зачуди дали съпругът на Робин, който веднъж вече бе изтрил историята на обажданията до Робин без нейно знание, знаеше сегашната й парола. Тези дребни знаци за доверие често бяха силни индикатори за здравината на една връзка.

– Налице е и друг логистичен проблем, ако Рафаел е убиецът – посочи Робин. – Той не е имал ключ и ако баща му го е пуснал да влезе, това би означавало, че Чизъл е бил буден и в пълно съзнание, докато Рафаел е стривал антидепресантите в кухнята.

– Още една добра забележка – кимна Страйк, – само че стриването на таблетките иска обяснение за всичките ни заподозрени. Флик например. Ако се е правила на чистачка, вероятно е познавала къщата на Ебъри Стрийт по-добре, отколкото повечето от членовете на семейството. Имала е безброй възможности да надзърта тук и там, а за известно време е разполагала със собствен ключ. Трудно е те да бъдат копирани, но да кажем, че е успяла, та да може да влиза и излиза от къщата когато си пожелае. Промъква се в ранните часове да обработи портокаловия сок, но счукването на хапчета в хаванче с чукче си е шумна работа...

– ...освен ако – вметна Робин – не е донесла хапчетата вече счукани в пликче или нещо такова и не е поръсила хаванчето и чукчето само за да изглежда, че Чизъл го е направил.

– Добре, но пак остава да се обясни защо няма следи от амитриптилина в празната кутия от портокалов сок в кофата. Рафаел не би могъл да подаде на баща си чаша с портокалов сок, без да предизвика съмнение.