Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– В момента през Камдън минават милиони допълнителни туристи – мърмореше собственичката – и ако оная не се появи... А, ето те – каза, когато вътре влезе намусената Флик. Беше облечена във фланелка в жълто и зелено на „Хизбула“ и джинси с оръфани краища и носеше през рамо голяма кожена пощальонска чанта.

– Метрото се забави – съобщи.

– Е, аз успях да дойда навреме, а също и Биби!

– Боби – поправи я Робин, като умишлено преувеличаваше йоркшърския си акцент.

Този път не искаше да се преструва на лондончанка. Най-добре беше да не се отваря дума за училища и места, които Флик можеше да познава.

– И тъй, искам да сте нащрек и във форма през цялото време – заяви собственичката и подчерта последните три думи, като пляскаше с длани. – Нали, Биби...

– Боби.

– Да де. Ела да видиш как се работи с касата.

Робин нямаше затруднения да схване как се работи с касата, защото вече бе имала опит с такава, когато работеше в съботите като тийнейджърка в магазин за дрехи в Харогейт. И добре, че не й бяха нужни подробни инструкции, защото десет минути след като отвориха, в магазина заприижда постоянна върволица от клиенти. За лека изненада на Робин, защото в магазина нямаше нищо, което тя би пожелала да си купи, много посетители на Камдън явно бяха на мнение, че обиколката им ще е незавършена без чифт тенекиени обици или свещ с изображение на пентаграм, или някоя от малките конопени торбички в панера до касата, чиято реклама гласеше, че съдържат магически талисман.

– Добре, аз трябва да тръгвам – обяви собственичката в единайсет часа, докато Флик обслужваше висока германка, колебаеща се между две тестета карти таро. – Не забравяйте, едната да не откъсва очи от стоката и за момент, та да не ни отмъкнат нещо. Приятелят ми Еди ще ви наглежда – посочи тя към сергия за стари грамофонни плочи. – По двайсет минути за обяд на всяка, ще се редувате. И помнете, Еди ви наблюдава.

И тя пое навън, като развя кадифени поли и разпръсна нов полъх на пот. Клиентката германка си тръгна със своите карти таро, а Флик затръшна чекмеджето на касата, при което шумът отекна в празния за момента магазин.

– Точно пък Деди Еди – процеди злобно тя. – Пет пари не дава той. И до шушка да я оберат, няма да му пропука. Тая крава – добави тя за симетрия.

Робин се засмя, от което Флик беше доволна.

– Как ти е името? – попита Робин със силен йоркшърски акцент. – Тя изобщо не го спомена.

– Флик. А ти си Боби, нали?

– Да – отвърна Робин.

Флик извади телефон от пощальонската си чанта, която бе тикнала под щанда, погледна екрана, очевидно не видя там онова, на което се бе надявала, и пак го прибра обратно.

– Трябва много да си закъсала за работа, а? – попита тя Робин.

– Наложи се да се задоволя с каквото намеря – отговори Робин. – Бях уволнена.

– Тъй ли?

– От шибания „Амазон“ – допълни Робин.

– Тия укриващи данъци мошеници – подхвърли Флик с пробуден интерес. – Какво стана?

– Не си изпълних дневната норма.

Робин бе откраднала историята си дума по дума от неотдавнашна статия за работните условия в един от складовете на компанията: безмилостния натиск за изпълняване на норми, опаковане и сканиране на хиляди продукти дневно при строг надзор от супервайзъри. Докато Робин говореше, в изражението на Флик се редуваха съчувствие и гняв.

– Това е безобразие! – отсече тя, когато Робин приключи.

– Да – съгласи се Робин, – а няма ни профсъюз, ни нищо. Тате беше голяма клечка в профсъюза у дома, в Йоркшър.

– Бас ловя, че е бил бесен.

– Той почина – каза Робин, без да й мигне окото. – Болест на белите дробове. Бивш миньор беше.

– О, мамка му – ахна Флик. – Съжалявам.

Сега вече гледаше Робин с респект и интерес.

– Разбираш ли, водели са те работник, не служител. Ей така им се разминава на мръсниците.

– Каква е разликата?

– Ползваш се с по-малко права – отговори Флик. – Но пак може да ги съдиш, ако са ти удържали от заплащането.

– Не знам дали мога да го докажа – каза Робин. – Ти откъде знаеш всичко това?

– Активист съм в работническото движение – обясни Флик и повдигна рамене. След кратко колебание добави: – А майка ми е юрист и специализира в трудовоправни отношения.

– Сериозно? – позволи си Робин да прозвучи любезно изненадана.

– Да – кимна Флик и зачопли ноктите си. – Но не се разбираме с нея. Всъщност не се виждам с никого от семейството ми. Не харесват партньора ми. Нито политическите ми убеждения.

Тя изпъна пред Робин фланелката си на „Хизбула“.