Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Окото на Аамир потрепна.

– И ето те пак – продължи Страйк, като постави последната от изпринтираните си от Фейсбук страници – само преди месец в пицарията срещу къщата на Дела. Щом я идентифицирах къде е и си дадох сметка колко близо е до дома на семейство Уин, реших, че си струва да дойда в Бърмъндси да видя дали ще те зърна наоколо.

Аамир се вгледа в снимката, на която бяха той и сестра му. Тя беше направила селфи. Саутуарк Парк Роуд ясно се виждаше през витрината зад тях.

– Къде беше в шест сутринта на тринайсети юли? – попита Страйк.

– Тук.

– Някой може ли да го потвърди?

– Да. Герайнт Уин.

– Нима нощува тук?

Аамир направи няколко стъпки напред със стиснати юмруци. Не можеше да е по-ясно, че никога не се е боксирал, но все пак Страйк се напрегна. Аамир изглеждаше близо до точката на пречупване.

– Казвам само – добави Страйк, като вдигна миролюбиво ръце, – че шест сутринта е странно време Герайнт Уин да е в дома ти.

Аамир бавно свали юмруци, сякаш не знаеше какво да стори, отстъпи назад и приседна на най-близкото кресло.

– Герайнт дойде да ми каже, че Дела е паднала.

– Не можа ли да се обади по телефона?

– Сигурно би могъл, но не го направи – отговори Аамир. – Искаше да му помогна да убеди Дела да отиде в травматологията. Беше се подхлъзнала на последните няколко стъпала и китката й се беше подула. Отидох там... те живеят съвсем наблизо, зад ъгъла, но не можах да я накарам да се съгласи. Тя е упорита. Така или иначе, оказа се само навяхване, не фрактура. Оправи се.

– Значи ти си алибито на Герайнт за времето, когато Джаспър Чизъл е умрял?

– Може да се каже.

– И той твоето.

– Защо ми е да искам Джаспър Чизъл мъртъв? – попита Аамир.

– Добър въпрос – посочи Страйк.

– Аз почти не го познавах.

– Наистина ли?

– Да, наистина.

– А какво го е накарало да ти цитира Катул, да споменава Съдбата и да подхвърля пред пълна стая с хора, че знае неща за личния ти живот?

Настана дълга пауза. Окото на Аамир отново затрепка.

– Не е имало такова нещо – каза.

– Нима? Партньорката ми...

– Тя лъже. Чизъл не знаеше нищо за личния ми живот. Нищо.

Страйк чу глухото бръмчене на прахосмукачка от съседите. Прав се оказа. Тези стени не бяха дебели.

– Вече съм те виждал веднъж – каза Страйк на Малик, който изглеждаше по-уплашен отвсякога. – На събранието на Джими Найт в Ист Хам преди няколко месеца.

– Не знам за какво говорите – отвърна Малик. – Бъркате ме с някой друг. – После добави неубедително: – Кой е Джими Найт?

– Добре Аамир – рече Страйк, – щом така искаш да играеш, няма смисъл да продължаваме. Може ли да използвам тоалетната ти?

– Какво?

– Трябва да се изпикая. После си отивам, оставям те на мира.

Малик очевидно искаше да откаже, но бе неспособен да измисли причина да го направи.

– Добре – каза Аамир. – Но...

Внезапно му хрумна идея.

– Почакайте. Трябва да махна... накиснал съм чорапи в мивката. Стойте тук.

– Дадено – отвърна Страйк.

Аамир излезе от стаята. На Страйк му бе нужно извинение да надникне горе за следи от нещото или дейността, които биха могли да породят животински шумове, достатъчно силни, че да обезпокоят съседите, но шумът от стъпките на Аамир му подсказа, че банята е зад кухнята на долния етаж.

Две минути по-късно Аамир се върна.

– Нататък е.

Поведе Страйк по коридора през безлична гола кухня и му посочи банята.

Страйк влезе, затвори и заключи вратата, после допря длан до мивката. Беше суха. Стените на банята бяха розови в тон с розовия фаянс. Релси за хващане покрай тоалетната и друга от пода до тавана край ваната бяха свидетелство, че в недалечно минало това е бил домът на болен човек или инвалид.

Какво ли бе искал Аамир да махне или скрие преди влизането на детектива? Страйк отвори шкафчето. Съдържаше само основни тоалетни принадлежности за млад мъж: самобръсначка, дезодорант и афтършейв.

Страйк затвори шкафчето, видя собственото си отражение, а зад гърба си вратата, където плътна тъмносиня хавлия бе провесена небрежно, окачена на отворите в ръкавите вместо на специалната за целта халка.

Като пусна водата в тоалетната, за да поддържа фикцията, че е твърде ангажиран, за да души наоколо, Страйк се приближи до хавлията и опипа празните джобове. Докато го правеше, тя се изхлузи от куките.

Страйк отстъпи крачка назад, за да огледа по-добре онова, което се показа отдолу. Някой бе издълбал груба четирикрака фигура във вратата на банята, при което бе надрал боята и дървото. Страйк пусна крана със студената вода, в случай че Аамир се ослушва, снима изчегъртаното във вратата с мобилния си телефон, спря крана и окачи хавлията както я беше заварил.