Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Аамир го чакаше в края на кухнята.

– Може ли да си прибера онези листове? – попита Страйк и без да чака отговор, се върна в дневната и взе страниците от Фейсбук.

– Какво те накара да напуснеш Външното министерство впрочем? – попита той небрежно.

– Аз... не ми харесваше там.

– И как стана така, че започна да работиш за семейство Уин?

– Бяхме се срещали – отговори Аамир. – Дела ми предложи работа. Приех я.

Случваше се, макар и рядко, Страйк да страда от скрупули за въпросите, които бе принуден да задава при интервю.

– Нямаше как да не забележа – каза той и размаха леко страниците, – че вече не фигурираш сред семейството, след като си напуснал Външното министерство. Няма те по груповите снимки, нито дори на седемдесетгодишния юбилей на майка ти. Сестра ти е спряла да те споменава за дълго време.

Аамир не казваше нищо.

– Сякаш са се отрекли от теб.

– Може да си тръгвате вече – продума Аамир, но Страйк не помръдна.

– Когато сестра ти е пуснала тази снимка на двама ви в пицарията – продължи Страйк и отново разгърна листовете, – реакциите са били...

– Искам да си вървите – повтори Аамир по-високо.

– „Защо си с този негодник?“ „Татко ти знае ли, че още се виждате?“ – прочете Страйк на глас съобщенията под снимката на Аамир и сестра му. – „Ако моят брат бе допуснал „ливат“...“

Аамир се хвърли към него и насочи десния си юмрук към главата му, от който детективът се изплъзна. Но Аамир с вида му на старателен ученик беше изпълнен със сляпа ярост, която би могла да превърне в опасен противник почти всеки човек. Изтръгна близка лампа от контакта и я запрати с такава сила срещу Страйк, че ако той не се бе навел навреме, лампата щеше да фрасне не междинната стена в дневната, а лицето му.

– Стига! – ревна Страйк, когато Аамир пусна отломките от лампата и отново го връхлетя. Страйк отби хаотично размахващите се юмруци, усука протезата си около крака на Аамир и го повали на пода. Като ругаеше под нос, защото тази хватка не му се размина без болка на мястото на ампутацията, Страйк се надигна задъхан и заяви:

– Продължиш ли, ще те размажа с един удар.

Аамир се изтъркаля настрани от Страйк и се изправи. Очилата висяха от едното му ухо. С треперещи ръце той ги свали и разгледа счупената връзка. Очите му внезапно изглеждаха огромни.

– Аамир, не ме интересува личният ти живот – запъхтян изрече Страйк, – интересува ме кого прикриваш...

– Вън – прошепна Аамир.

– ...защото, ако полицията реши, че е било убийство, всичко, което се опитваш да скриеш, ще излезе наяве. Разследванията на убийство не зачитат ничии интимни тайни.

– Вън!

– Добре. Не казвай, че не съм те предупредил.

При външната врата Страйк се обърна за последен път с лице към Аамир, който го бе последвал в коридора, и трепна, когато детективът се закова на място.

– Кой издълба онова от вътрешната страна на вратата в банята, Аамир?

– Вън!

Страйк знаеше, че е безсмислено да настоява. Веднага щом прекрачи прага, вратата се затръшна зад него.

Няколко къщи по-нагоре по улицата Страйк се облегна на едно дърво да облекчи тежестта от протезата си и прати по телефона на Робин рисунката, която току-що бе снимал, придружена с текст:

Напомня ли ти нещо?

Той запали цигара и зачака отговора на Робин, доволен, че има оправдание да остане неподвижен, защото освен болката в крака изпитваше и пулсиране отстрани на главата. За да избегне лампата, я бе ударил в стената, а гърбът пък го щракаше от усилието да държи младия мъж прикован към пода.

Страйк погледна назад към тюркоазената врата. Ако трябваше да бъде честен, измъчваше го и още нещо: съвестта му. Влязъл бе в дома на Малик с намерението да го шокира или сплаши, за да научи истината за взаимоотношенията му с Чизъл и семейство Уин. И макар че един частен детектив не можеше да си позволи девиза на лекаря: „на първо място не причинявай вреда“, Страйк по принцип се стараеше да извлича истината, без да нанася ненужни щети на човека насреща. Да му прочете коментарите във Фейсбук, бе удар под кръста. С блестящ ум, нещастен и несъмнено обвързан със семейство Уин не по свободен избор, Аамир Малик бе прибегнал до насилие като реакция на един отчаян човек. Страйк нямаше нужда да вади листовете от джоба си, за да си припомни снимката на Малик, застанал гордо във Външното министерство, готов да се впусне в звездна кариера с първокласната си диплома и с ментора си сър Кристофър Бароуклъф-Барнс до рамото му.