Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Мамка му...

– Удари ли се?

– Нищо ми няма – отвърна той, ядосан на себе си и разгледа дланта си, сега пълна с бодли, които се опита да изтръгне със зъби. Обърна се, когато чу зад себе си рязък шум, и видя, че Робин бе откършила част от паднал клон, за да му служи като бастун.

– Използвай това.

– Няма нужда... – подхвана той, но при строгото й изражение се предаде. – Благодаря.

Поеха отново, а Страйк установи, че бастунът му е много по-полезен, отколкото му се искаше да признае.

– Изи просто се опитваше да ме убеди, че Кинвара е могла да се промъкне незабелязана в Оксфордшър, след като е очистила Чизъл между шест и седем часа сутринта. Не знам дали си дава сметка, че има многобройни свидетели за всеки етап от пътуването на Кинвара от Ебъри Стрийт. Полицията вероятно не е влизала в подробности пред семейството, но си мисля как като стане ясно, че Кинвара не може да го е извършила лично, Изи ще започне да твърди, че е наела някого за това. Как ти се сториха няколкото избухвания на Рафаел?

– Не мога да го виня, че се дразни от Торкил – отвърна Робин, докато заобикаляше участък, обрасъл с коприва.

– Така е – съгласи се Страйк. – Старото момче Торкс и мен успя да изнерви.

– Рафаел изглежда много гневен на баща си, нали? Не беше длъжен да ни казва как Чизъл е накарал да умъртвят онази кобила. Просто се хвана за възможността да обрисува баща си като...

– Малко нещо гадняр – съгласи се Страйк. – Реши, че Чизъл от чиста злоба е откраднал онези хапчета от Кинвара. Целият този епизод е адски странен всъщност. Кое те накара да се заинтересуваш от хапчетата?

– Не ми се връзваха с Чизъл.

– Е, добро нацелване беше. Никой друг като че не разпитва за тях. И тъй, как тълкува психологът това, че Рафаел оплюва покойния си баща?

Робин поклати глава и се усмихна, както правеше обичайно, щом Страйк я определеше така. Беше напуснала университета, преди да се дипломира по психология, както той добре знаеше.

– Сериозно питам – каза Страйк и направи гримаса, когато изкуственият му крак се подхлъзна върху листа и този път той се спаси от падане с помощта на пръчката от Робин. – Мамичката ти... Кажи де, как ти се стори това, че охулва Чизъл?

– Стори ми се, че е наранен и гневен – отвърна Робин, като подбираше внимателно думите си. – Той и баща му бяха започнали да се разбират по-добре отвсякога, съдейки по онова, което ми казваше в офиса, а сега Чизъл е мъртъв и вече няма шанс да се помирят истински. Останал е с факта, че е изключен от завещанието и няма представа какво е било истинското отношение на баща му към него. Чизъл е бил доста непоследователен по отношение на Рафаел. Като е бил пиян, търсел го е за опора, но иначе беше доста груб с него. Макар да не мога да кажа, че Чизъл се е държал добре с някого, освен може би...

Тя млъкна рязко.

– Продължавай – подкани я Страйк.

– Ами всъщност щях да кажа, че беше доста добър към мен в деня, когато узнах за фондация „Равнопоставеност“.

– Тогава ли ти предложи назначение?

– Да, и каза, че ще има още работа за мен, след като го отървем от Уин и Найт.

– Така ли? – учуди се Страйк. – Това не си ми го споменавала?

– Не съм ли? Да, май че не.

И също като Страйк тя си припомни седмицата, когато той лежеше в дома на Лорелай, последвана от часовете, прекарани в болницата край Джак.

– Отидох в офиса му, както ти казах, а той говореше по телефона с някакъв хотел относно изгубена щипка за банкноти. Била от Фреди. След като приключи разговора си, аз му разправих за „Равнопоставеност“ и той бе по-доволен, отколкото някога го бях виждала. „Един по един се препъват“, така каза.

– Интересно – отбеляза Страйк, който вече умираше от болки в крака. – И смяташ, че Рафаел кипи от яд заради завещанието, така ли?

На Робин й се стори, че долавя сардонична нотка във въпроса на Страйк, и отвърна:

– Не опира просто до парите...

– Хората винаги това казват – изпъшка той. – И е до парите, и не. Защото какво са парите? Свобода, сигурност, удоволствия, нов шанс... Мисля, че от Рафаел може да се измъкне още и ти си човекът, който да го направи.

– Какво повече може да ни каже?

– Ще ми се повече яснота относно онзи телефонен разговор, който Чизъл е провел с него, преди да се озове с торбичка върху главата – задъхано изрече Страйк, страдащ вече от сериозна болка. – Не ми се вижда много логично, защото дори Чизъл да е знаел, че се кани да сложи край на живота си, имало е по-удобни хора, които да правят компания на Кинвара, от доведения син, когото тя не е харесвала и който е бил на много километри далеч в Лондон. Бедата е, че разговорът става още по-нелогичен, ако е било убийство – продължи Страйк. – Има нещо, което не ни се казва... О, слава богу.