Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Не знам – прошепна Робин.

Стояха мълчаливо загледани в кръста, докато далечният лай на Ратънбъри, норфъкския териер, не наруши унеса им.

– Все още сме в имота на Кинвара – притеснено отбеляза Робин.

– Да – потвърди Страйк, и с кръста в ръка пое тежко обратно по пътеката, по която бяха дошли, като скърцаше със зъби от болката в крака си. – Хайде да намерим пъб. Прегладнях.

„Само че има толкова много видове бели коне на света, госпожо Хелсет ...“

– Разбира се – заговори Робин, докато пътуваха към селото, – кръст, стърчащ от земята, не означава, че има нещо заровено отдолу.

– Вярно е – съгласи се Страйк, на когото дъхът по време на обратния път през гората му бе нужен основно да мърмори ругатни, докато се препъваше и подхлъзваше. – И все пак те кара да се замислиш, нали?

Робин не каза нищо. Ръцете й върху волана бяха нажарени от коприва и пареха.

Селската странноприемница, до която стигнаха пет минути по-късно, бе като от снимка на пощенска картичка, типично английска белосана дървена сграда с еркерни прозорци с цветни стъкла, обрасли с мъх плочи на покрива и виещи се червени рози край вратата. Градина-бирария с чадъри допълваше картината. Робин влезе с ленд роувъра в малък паркинг насреща.

– Това взе да става глупаво – промърмори Страйк, който, след като остави кръста върху таблото, слезе от колата и се втренчи в пъба.

– Кое? – попита Робин, като заобиколи зад колата и застана до него.

– Казва се „Белият кон“.

– Кръстен на онзи, горе на хълма – уточни Робин, когато тръгнаха по пътя. – Погледни табелата.

На дъска, прикрепена към дървен прът, беше нарисувана с тебешир странната фигура, която бяха видели по-рано.

– Пъбът, в който за пръв път се срещнах с Джими Найт, също се казваше „Белият кон“ – посочи Страйк.

Качиха се по стълбите към бирарията, а куцането на Страйк бе по-силно отвсякога.

– „Белият кон“ е едно от десетте най-популярни названия на пъбове във Великобритания – съобщи Робин. – Прочетох го в някаква статия. Бързо, тези хора си тръгват, вземи масата им, аз ще донеса питиетата.

Вътре пъбът с нисък таван бе пълен. Робин се отправи първо към дамската тоалетна, където свали якето си, върза го на кръста си и изми смъдящите я ръце. Щеше й се да се бе сетила на връщане от Стеда Котидж да си откъсне листа от лапад, но по това време цялото й внимание бе насочено към Страйк, който на два пъти за малко да падне, бе фучал срещу себе си, нелюбезно отказа всякаква помощ и се подпираше на пригодения от клон бастун.

В огледалото Робин видя, че е разрошена и изцапана в сравнение с проспериращите клиенти от средната класа, които видя в бара, но тъй като бързаше да се върне при Страйк и да обсъдят събитията отпреди обеда, само прекара четка през косата си, изтри едно зелено петно от шията си и се върна на опашката за питиета.

– Благодаря, Робин – изрече признателно Страйк, когато тя дойде при него с халба „Аркелс Уилтшър Голд“, и бутна към нея менюто по масата. – О, колко хубаво – въздъхна той след първата глътка. – А кое е най-популярното?

– Моля?

– Най-популярното название за пъб. Каза, че „Белият кон“ било в първата десетка.

– А, да... Или „Червеният лъв“, или „Корона“, не си спомням кое.

– Моят местен пъб се казва „Победа“ – унесе се в спомени Страйк.

Не беше се връщал в Корнуол от две години. Сега виждаше в главата си тантурестата постройка от белосан корнуолски камък, стъпалата покрай нея, виещи се надолу. Беше първият пъб, в който се бе уредил да го обслужат, без да му искат документ, едва шестнайсетгодишен и пратен за няколко седмици при леля си и чичо си, докато животът на майка му минаваше през поредния етап на оживление.

– А нашият е „Дорестият кон“ – каза Робин. У нея също изникна образ на пъб в градчето, което винаги щеше да нарича „у дома“, също бял, на улицата, водеща към пазарния площад в Машам. Там бе отпразнувала дипломирането си в гимназията; същата вечер с Матю глупаво се скараха, той си тръгна, а тя отказа да го последва и остана с приятелите си.

– Защо пък „дорест“? – попита Страйк, вече преполовил бирата си и блаженстващ под слънцето, протегнал крак пред себе си. – Защо не просто „кафяв“?

– Има и кафяви коне – уточни Робин, – но „дорест“ означава нещо различно. Има черни крака, грива и опашка.

– Твоето пони какъв цвят беше? Ангъс се казваше, нали?

– Как е възможно да помниш? – смая се Робин.