Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– И аз не знам – отвърна Страйк. – Както ти помниш имена на пъбове. Просто ти засяда в паметта.

– Беше сив.

– Тоест бял. Това е просто жаргон, за да бъде объркан неяздещият плебс, нали?

– Не – разсмя се Робин. – Сивите коне имат черна кожа под бялата козина. Истински белите...

– ...умират млади – довърши Страйк тъкмо когато келнерка дойде да вземе поръчката им.

Страйк поръча бургер, запали нова цигара и когато никотинът удари мозъка му, изпита нещо близко до еуфория. Халба бира, горещ августовски ден, добре платена работа, задаваща се храна и Робин, седнала насреща му. Приятелството им беше възстановено ако не до степента отпреди сватбеното й пътешествие, то близо, колкото бе възможно сега, когато вече бе омъжена. В момента в тази слънчева бирария въпреки болката в крака му, умората и бъркотията в отношенията му с Лорелай животът изглеждаше простичък и изпълнен с надежди.

– Груповото интервю никога не е добра идея – каза той, като издуха дима далеч от лицето на Робин, – но пък имаше интересни взаимодействия между членовете на семейството, нали? Ще продължа да обработвам Изи. Мисля, че ще е по-откровена без останалите край себе си.

На Изи много ще й хареса да я обработваш , помисли си Робин и извади мобилния си телефон.

– Имам да ти покажа нещо. Виж.

Тя извика на екрана снимката от тържестото по случай рождения ден на Фреди Чизъл.

– Това – каза тя и посочи момичето с бледо и нещастно лице – е Рианон Уин. Присъствала е на празнуването на рождения ден на Фреди Чизъл. Оказва се – тя върна назад, за да покаже групата с бели спортни екипи, – че са били заедно в британския национален отбор по фехтовка.

– Господи, разбира се! – възкликна Страйк, като взе телефона от Робин. – Сабята... онази в къщата на Ебъри Стрийт. Обзалагам се, че е била на Фреди.

– Вярно! – потвърди Робин, учудена как не й бе хрумнало досега.

– Трябва да е било скоро преди самоубийството й – каза Страйк, като разглеждаше по-отблизо умърлушената насред празнуващите Рианон Уин. – Да му се не види, този зад нея е Джими Найт! Той пък какво е търсил на рождения ден на момче от частно училище?

– Безплатно питие? – предположи Робин.

Страйк прихна развеселен и върна на Робин телефона й.

– Понякога очевидният отговор е верният. Дали си въобразих, че Изи се смути, когато стана дума за юношеския сексапил на Джими?

– Не си – отвърна Робин, – и аз го забелязах.

– Никой не искаше да говори и за момчетата Бутчър, старите приятели на Джими.

– Защото знаят повече от това къде работи сестра им?

Страйк отпи от бирата си и си припомни какво му бе казал Чизъл при първата им среща.

– Чизъл ми подхвърли, че други хора били замесени в онова, което извършил, за да бъде изнудван, но те имали да губят повече, ако се разчуело.

Той извади бележника си и се загледа в собствения си ръбат и нечетлив почерк, докато Робин кротко се наслаждаваше на тихото бъбрене в градината. Ленива пчела жужеше наблизо и й припомни разходката по алеята сред лавандула в хотела „Льо Маноа о Кат’Сезон“, където с Матю бяха прекарали уикенда на годишнината от сватбата им. Но по-добре бе да не сравняваше как се чувстваше сега с изпитваното тогава.

– Може би – каза Страйк и почука с химикалката по отворения бележник – братята Бутчър са приели да нападнат конете като услуга към Джими, докато той е бил в Лондон. Винаги съм смятал, че тук той трябва да има приятели, които да му вършат разни поръчки. Но ще оставим Изи да научи местонахождението на Теган, преди ние да се свържем с тях. Да не притесняваме клиента, ако не е абсолютно необходимо.

– Именно – съгласи се Робин. – Дали според теб Джими се е видял с тях, като е идвал да търси Били?

– Като нищо – отвърна Страйк и кимна над бележките си. – Много интересно, ако се съди по онова, което си казаха на похода, тогава Джими и Флик знаеха къде се намира Били. Бяха тръгнали да го посетят, когато получих травмата. А сега отново са го изгубили... Много бих дал да открия Били, ще знаеш. Точно от него започна всичко, а още сме...

Той замълча, защото пристигна храната им: бургер със синьо сирене за Страйк и купичка чили за Робин.

– А още сме? – подсказа му Робин, когато келнерката се отдалечи.

– ...в пълно неведение за детето, което той твърди, че е видял да умира. Не исках да питам семейство Чизъл за Суки Луис или поне не още. Най-добре да не ги насочвам, че в момента ме интересува и друго освен смъртта на Чизъл.

Той взе бургера си и отхапа огромна хапка, загледан някъде през пътя. След като унищожи половината бургер, Страйк се върна към бележките си.