Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Ако Кинвара е била с него в къщата на Ебъри Стрийт, защо той би ме карал да дойда при нея тук? – попита Рафаел, изгубил търпение. – И как си обясняваш, че тя е успяла да ме изпревари и да пристигне преди мен?

Изи имаше вид, сякаш би искала да обори думите му, само че не можеше да измисли отговор. Сега на Страйк му стана ясно защо Изи му бе казала, че съдържанието на телефонния разговор между Чизъл и сина му „не е от значение“. Той още повече подкопаваше хипотезата, че Кинвара е убийца.

– Как е фамилията на Теган? – попита детективът.

– Бутчър – отвърна Изи.

– Някаква връзка с братята Бутчър, с които се е мотаел Джими Найт? – осведоми се Страйк.

На Робин й се стори, че тримата на канапето избягват да се погледнат в очите. Заговори Физи.

– Всъщност да, но...

– Мога да се опитам да се свържа със семейството и да ги помоля за номера на Теган – каза Изи. – Да, ще го направя, Корморан, и ще ти съобщя какъв е резултатът.

Страйк отново се обърна към Рафаел.

– Веднага ли тръгна, след като баща ти те помоли да идеш при Кинвара?

– Не, първо хапнах нещо, после взех душ – отвърна Рафаел. – Не бях особено нетърпелив да си имам вземане-даване с нея. Не сме си любимци един на друг. Пристигнах тук някъде към девет.

– И колко дълго остана?

– В крайна сметка седях тук с часове – отвърна тихо Рафаел. – Дойдоха двама полицаи и донесоха новината, че татко е мъртъв. Нямаше как да си тръгна веднага след това, нали? Кинвара почти припадна...

Вратата отново се отвори, влезе Кинвара и отново се насочи към стола си с твърда облегалка с изопнато лице и стиснала хартиени салфетки в ръка.

– Имам само пет минути – заяви тя. – Ветеринарят току-що се обади, в района е, така че ще се отбие да види Романо. Не мога да остана.

– Може ли аз да попитам нещо? – обърна се Робин към Страйк. – Знам, че вероятно нищо не е – изрече тя към присъстващите като цяло, – но на пода до министъра, когато го открих, имаше малка синя тубичка с хомеопатични таблетки. А някак не ми изглежда логично човек като него да прибягва към хомеопатия...

– Какви таблетки точно? – попита остро Кинвара за изненада на Робин.

– Лахесис – отвърна тя.

– В малка синя тубичка?

– Точно така. Ваши ли бяха?

– Да, мои бяха!

– И сте ги оставили в къщата на Ебъри Стрийт? – попита Страйк.

– Не, изгубих ги преди седмици... но никога не съм ги държала там – допълни, като се мръщеше по-скоро на себе си, отколкото на останалите. – Купих ги в Лондон, защото в аптеката в Улстоун ги нямаха.

Отново се намръщи и очевидно възстановяваше наум събитията.

– Помня, че лапнах две пред аптеката, за да проверя дали ще ги вкуси, ако ги сложа в храната му...

– Моля, какво? – прекъсна я Робин, несигурна дали е чула правилно.

– В храната на Мистик – уточни Кинвара. – Канех се да ги дам на Мистик.

– Възнамерявала си да дадеш хомеопатични таблетки на кон? – изрече Торкил с тон, който подканваше всички да се съгласят колко е смешно.

– На Джаспър също му се видя смехотворна идея – промълви разсеяно Кинвара, още потънала в спомените си. – Да, отворих ги веднага, след като платих за тях, изпих две и – тя изобрази действието си с жест – после пъхнах тубичката в джоба на сакото си, но когато се прибрах у дома, там ги нямаше вече. Мислех, че съм ги изпуснала някъде...

После тя ахна леко и се изчерви, като че изправена пред някакво дълбоко лично осъзнаване. Като се усети, че всички я гледат, заговори:

– В онзи ден пътувах от Лондон към дома с Джаспър. Срещнахме се на гарата и заедно се качихме на влака. Той ги е извадил от джоба ми. Откраднал ги е, та да не мога да ги дам на Мистик!

– Кинвара, недей, стигаш до пълен абсурд! – изсмя се кратко Физи.

Рафаел внезапно смачка цигарата си в порцелановия пепелник до лакътя на Робин. Явно с мъка се въздържаше от коментар.

– Купихте ли си отново? – обърна се Робин към Кинвара.

– Да – отговори й тя и изглеждаше дезориентирана от шока, макар Робин да намираше заключението й за случилото се с хапчетата за много странно. – Само че бяха в различна опаковка. Синята тубичка е онази, която купих най-напред.

– Хомеопатията не е ли само плацебо ефект? – попита Торкил, без да адресира въпроса си към някого конкретно. – Как може кон...?

– Торкс – процеди Физи през стиснати зъби. – Замълчи.

– Защо мъжът ви би откраднал от вас тубичка с хомеопатични таблетки? – полюбопитства Страйк. – Изглежда ми...

– Проява на безсмислена злоба? – подсказа Рафаел, застанал със скръстени ръце под картината с мъртвото конче. – Просто защото си толкова убеден, че ти си прав, а другият човек греши, ти е позволено да ги спреш да извършат нещо безвредно?