– Ами... да – отвърна Физи, която явно се бореше с колебания. – То се знае, не искаме всичко да излезе в пресата, но Джими Найт имаше основание да желае злото на татко, Торкс, и според мен е важно Корморан да знае поне за това. Знаеш ли, че е бил тук, в Улстън, тази седмица?
– Не – отвърна Торкил, – не го знаех.
– Да, госпожа Анкил го видяла – потвърди Физи. – Попитал я дали не е срещала брат му.
– Горкият Били – промълви Изи. – Не беше наред с главата. Е, то кой ли щеше да е, ако бе отгледан от Джако Кент? Татко бил навън с кучетата една вечер преди години – обърна се тя към Страйк и Робин – и видял Джако да рита Били, буквално да го рита в градината им. Момчето било голо. Като видял татко, Джако Кент престанал, то се знае.
Мисълта, че подобен инцидент е трябвало да бъде съобщен или на полицията, или на социалните служби, явно не беше хрумнала на Изи, нито пък на баща й. Сякаш Джако Кент и синът му бяха някакви диви горски създания, държащи се, за съжаление, по начин, присъщ за подобни животни.
– Мисля, че колкото по-малко се споменава Джако Кент, толкова по-добре – намеси се Торкил. – И ти казваш, че Джими е имал причина да желае злото на баща ви, Физ, но той в действителност искаше парите му, а да го убие със сигурност не би...
– И все пак, той беше ядосан на татко – заяви решително Физи. – Може, като е разбрал, че татко няма да плати, да му е паднала червена мъгла пред очите. Беше истинско божие наказание като тийнейджър – осведоми тя Страйк. – Отрано се захвана с крайнолява политика. Висеше в местната кръчма с братята Бутчър и разправяха на всички как торитата трябвало да бъдат бесени, влачени с коне и насечени на парчета, опитваше се да продава на хората „Социалистически труженик“...
Физи стрелна изкосо по-малката си сестра, която, както Страйк забеляза, бе твърдо решена да я игнорира.
– Открай време си беше размирник – заяви Физи. – Момичетата го харесваха, но...
Вратата на дневната се отвори и за очевидна изненада на останалите от семейството влезе Кинвара, зачервена и развълнувана. След като с известна трудност Страйк се надигна от изтърбушеното си кресло, протегна й ръка.
– Корморан Страйк, приятно ми е.
Кинвара имаше вид, сякаш би искала да пренебрегне тази дружелюбна увертюра, но нацупено стисна предложената ръка. Торкил придърпа стол иззад табуретката, а Физи наля още една чаша чай.
– Конете добре ли са, Кинвара? – попита сърдечно Торкил.
– Мистик отново е ухапал Романо – отвърна тя и стрелна злобно Робин, – така че пак се наложи да повикам ветеринаря. Разстройва се всеки път, когато някой кара прекалено бързо по пътя, иначе си е съвсем кротък.
– Не знам защо държиш жребците заедно, Кинвара – подхвърли Физи.
– Мит е, че не се погаждали – тросна й се Кинвара. – В дивата природа често се срещат стада само от жребци. Едно проучване в Швейцария доказва, че могат да съжителстват мирно, след като установят йерархията помежду си.
Тя говореше с догматична, почти фанатична убеденост.
– Тъкмо разправяхме на Корморан за Джими Найт – каза Физи на Кинвара.
– Мислех, че не искате да влизате в...
– Не за изнудването – побърза да се намеси Торкил, – а колко непоносим беше като младеж.
– О, ясно – промърмори Кинвара.
– Доведената ви дъщеря се тревожи, че той може да има нещо общо със смъртта на съпруга ви – каза Страйк, като внимателно следеше за реакцията й.
– Знам – подхвърли Кинвара с безразличие, а очите й проследиха Рафаел, който се отдели от камината, за да си вземе пакета „Марлборо“ от масичка с лампа върху нея. – Никога не съм познавала Джими Найт. Първия път, когато го зърнах, беше, като се появи в къщата преди година, за да говори с Джаспър. Под списанието има пепелник, Рафаел.
Доведеният й син запали цигарата си и се върна, понесъл пепелника, който остави на масичка до Робин, преди отново да заеме мястото си пред празното огнище.
– Тогава се започна изнудването – продължи Кинвара. – Джаспър не си беше у дома онази вечер, така че Джими говори с мен. Джаспър побесня, като се върна и му разправих.
Страйк зачака. Подозираше, че не е единственият в стаята, който си е помислил, че Кинвара може да наруши семейната клетва за мълчание и да изрече какво е казал Джими. Но тя се въздържа, тъй че Страйк извади бележника си.
– Ще възразите ли да ви задам няколко рутинни въпроса. Съмнявам се, че ще е нещо, за което от полицията вече да не са ви питали. Просто искам да си изясня няколко пункта, ако нямате нищо против. Колко ключа има за къщата на Ебъри Стрийт?
Читать дальше