Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Разполагате със сведения срещу Уин, ако се опита – напомни й Страйк.

Тя му хвърли поглед, сияещ от благодарност.

– Прав си, разбира се, а не бихме ги имали, ако не беше ти... и Вениша, разбира се, тоест Робин – добави след кратка пауза.

– Торкс, долу съм! – раздаде се подвикване пред стаята и жена, която непогрешимо бе сестра на Изи, влезе гърбом, понесла натоварен поднос. Беше по-възрастна, силно луничава и с обветрена кожа, в русата й коса личаха сребристи нишки и носеше раирана риза, много подобна на тази на мъжа й, само че тя бе гарнирала своята с наниз перли. – Торкс! – ревна с все сила към тавана, при което накара Робин да подскочи. – Тук долу съм!

Тропна подноса върху широката тапицирана табуретка пред Раф и камината.

– Здравейте, аз съм Физи. Къде се дяна Кинвара?

– Суети се с конете – отвърна Изи, заобиколи канапето и седна. – Вероятно си търси оправдание да не е тук. Сядайте някъде двамата.

Страйк и Робин се настаниха на две изтърбушени кресла, поставени редом под прав ъгъл спрямо канапето. Пружините им очевидно се бяха износили още преди десетилетия. Робин усети погледа на Рафаел върху себе си.

– Из ми каза, че познаваш Чарли Камбъл – каза Физи на Страйк, докато наливаше чай за всички.

– Така е – отвърна Страйк.

– Късметлия – подхвърли току-що влезлият в стаята Торкил.

Страйк не показа, че го е чул.

– Запозна ли се с Джонти Питърс? – продължи Физи. – Приятел е на семейство Камбъл. Имаше нещо общо с полицията... Не, Баджър, това тук не е за теб... Торкс, какъв беше Джонти Питърс?

– Магистрат – отвърна на мига Торкил.

– Да, вярно, магистрат – каза Физи. – Е, познаваш ли се с Джонти, Корморан?

– Боя се, че не – отговори Страйк.

– Ожени се за онова прелестно момиче... как й беше името... Анабел. Много е активна в „Спасете децата“, миналата година получи Орден на Британската империя, напълно заслужен. О, но щом си близък със семейство Камбъл, непременно познаваш Рори Монкриф.

– Не го познавам – отвърна Страйк търпеливо, като се чудеше какво ли би казала Физи, ако споделеше с нея, че семейство Камбъл го бяха държали възможно най-далеч от приятели и близки. Вероятно в такъв случай би подхванала нещо от сорта: о, но тогава няма как да не си се срещал с Бейзъл Плъмли. Него не можеха да го търпят, отявлен алкохолик, затова пък жена му изкачи Килиманджаро като благотворителна акция за кучешката фондация...

Торкил бутна дебелия лабрадор встрани от бисквитите и той се потътри към ъгъла, където се просна за дрямка. Физи се настани на канапето между съпруга си и Изи.

– Не знам дали Кинвара има намерение да се връща – каза Изи. – По-добре да започваме.

Страйк попита дали семейството е научило нещо повече за хода на полицейското разследване. Последва съвсем кратка пауза, през която в стаята отекнаха далечните викове на децата откъм ливадата.

– Не знаем много повече от онова, което вече ти казах – отговори Изи, – макар май всички да имаме впечатлението... така ли е? – обърна се тя към останалите – ...че според полицията е самоубийство. От друга страна, очевидно виждат необходимостта да разследват щателно...

– Това е заради поста му, Изи – намеси се Торкил. – Все пак става дума за министър на Короната, така че ще обърнат повече внимание, отколкото за кого да е от улицата. Трябва да знаеш едно, Корморан – изрече той важно, като намести доста пълното си тяло върху канапето. – Съжалявам, момичета, но ще го кажа. Аз лично смятам, че наистина е самоубийство. Естествено, разбирам, че е трудно да се понесе такава идея. И не си мисли, че не съм доволен, задето ти се включваш – увери той Страйк. – Всичко, което ще успокои момичетата, е за добро. Но мъжкият контингент от семейството... а, Раф?... смятаме, че това е истината, тъстът ми просто е решил, че не може да продължи повече. Случва се. Явно не е бил съвсем с ума си. Нали, Раф? – повтори Торкил.

На Рафаел очевидно не му хареса намекнатата команда. Той игнорира зет си и се обърна директно към Страйк.

– Баща ми се държеше странно през последните седмици. Тогава не разбирах защо. Никой не ми каза, че е бил подложен на изнудване.

– За това няма да говорим – побърза да изрече Торкил. – Споразумяхме се. Такова е семейното решение.

Изи се обади тревожно:

– Корморан, знам, че искаше да знаеш за какво беше изнудван татко...

– Джаспър не е нарушил никакъв закон и толкова по въпроса – отсече Торкил. – Убеден съм, че си дискретен – каза той на Страйк, – но тези неща винаги се разчуват в крайна сметка. Не искаме отново да ни налетят от вестниците. Споразумяхме се за това, нали? – настоя той към жена си.