Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

В този момент Страйк си припомни, че беше прекарал седмицата след похода в дома на Лорелай с вдигнат нависоко крак и бе още толкова сърдит на Робин, задето отказа задачата, че почти не приказваше с нея. После се срещнаха в болницата, а тогава той бе твърде разсеян, та да предаде информацията с обичайния си методичен маниер.

– Прощавай – каза. – Беше онази седмица след...

– Да – прекъсна го тя, защото също предпочиташе да не мисли за седмицата след похода. – И какво точно каза Флик?

– Че ако не била тя, той нямало да знае какво е направил Чизъл.

– Много странно, при положение че Джими е този, дето е израснал в близост до семейството.

– Но онова, за което го изнудваха, се е случило едва преди шест години, след като Джими вече е бил напуснал дома си – припомни й Страйк. – Ако питаш мен, Джими държи Флик край себе си, защото тя знае прекалено много. Страх го е да скъса с нея да не би да се разприказва. Ако чуеш нещо полезно от нея, можеш да се престориш, че не е за теб да продаваш обици и да напуснеш, но при състоянието, в което се намира връзката им, вярвам, че Флик може да е настроена да си излее душата пред дружелюбна непозната. Не забравяй – каза той, като хвърли угарката от цигарата си навън и затвори прозореца, – тя е също така алибито на Джими за момента на смъртта.

Развълнувана от перспективата отново да работи под прикритие, Робин каза:

– Не съм забравила.

Запита се как ли би реагирал Матю, ако си обръсне главата отстрани или ако си боядиса косата синя. Не беше разиграл кой знае какво недоволство, задето тя щеше да прекара съботата със Страйк. Дългото време, което прекара практически под домашен арест, и съчувствието й по повод на разправията с Том явно й бяха спечелили точки.

Малко след десет и половина свърнаха от магистралата по провинциален път, виещ се в долината, където бе сгушено селцето Улстоун. Робин паркира край жив плет с повет, та Страйк да си постави протезата. Тя прибра обратно слънчевите очила в чантата си и забеляза две съобщения от Матю. Пристигнали бяха преди два часа, но сигналът на мобилния й телефон явно бе удавен в трещенето на ленд роувъра.

Първото гласеше:

За цял ден. Ами Том?

Второто бе пратено десет минути по-късно:

Игнорирай последното, беше за службата.

Робин ги препрочиташе, когато Страйк възкликна:

– По дяволите.

Вече бе поставил протезата си и се взираше през прозореца към нещо, което тя не можеше да види.

– Какво има?

– Погледни това.

Страйк й посочи към хълма, по който току-що бяха слезли. Робин наведе глава, та да види какво бе привлякло вниманието му.

Гигантска праисторическа фигура от бяла креда бе вдълбана в склона. На Робин тя й напомняше стилизиран леопард, но вече се бе досетила какво е целено да представлява, когато Страйк промълви:

– „Горе при коня. Той удуши детето горе при коня.“

„В едно семейство винаги възникват разправии за едно или друго.“

Олющена дървена табела маркираше отклонението към Чизъл Хаус. Пътят, обрасъл с бурени и осеян с дупки, граничеше отляво с гъста гора, а отдясно – с дълго поле, разделено на парцели с електрическа ограда, в които имаше коне. Докато ленд роувърът бучеше към невидимата все още къща, два от най-едрите коне, уплашени от шума и непознатата кола, хукнаха. Последва верижна реакция и повечето от останалите също запрепускаха в огражденията, а първите два се сритаха.

– Леле – промълви Робин, докато ленд роувърът подскачаше по неравната земя, – тя е събрала жребци заедно.

– А това е лошо, така ли? – попита Страйк, когато космато черно създание се озъби и нападна със задни крака също толкова едро животно, което той лично би нарекъл кафяво, ала несъмнено този цвят се категоризираше с някакъв префърцунен конски термин.

– Обикновено не се прави – отвърна Робин и трепна, когато черният жребец срита със задните си крака хълбока на другия.

Кривнаха при завой и видяха неокласическа къща с гладка фасада от замърсен жълт камък. В настлания с чакъл преден двор също като по пътя имаше няколко дупки и той бе осеян с бурени, прозорците бяха мръсни, а голям бидон с фураж за конете бе оставен съвсем не на място край входната врата. Отпред вече имаше три коли: червено ауди Q3, зелен състезателен рейндж роувър и стара и окаляна гранд витара. Вдясно от къщата бяха конюшните, а вляво – обширно поле за крикет, отдавна обрасло с маргаритки. Отвъд се простираше друга гъста гора.