Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– На около десет, струва ми се.

– Е, интересно е да се види дали семейството ще уважи молбата на Чизъл, след като един негов член е убеден, че Кинвара го е убила. Но според това, което Изи ми каза снощи, много е съмнително, че Кинвара ще има парите да поддържа къщата. Изи и сестра й наследяват по петдесет хиляди, внуците получават по десет, а Кинвара – почти нищо. Ще има малкото, което ще остане след продажбата на къщата на Елбъри Стрийт и на други лични вещи извън ценните, които вече са на името на внука. В общи линии той я оставя с боклуци, дето не си струва да бъдат продавани, и личните подаръци, които є е правил по време на брака.

– А Рафаел нищо ли не получава?

– Аз не бих го жалил. Според Изи впечатляващата му майка е превърнала в кариера оглозгването на богати мъже. Очаква да наследи от нея апартамент в Челси. И тъй, общо взето е трудно да се изгради хипотеза, че Чизъл е убит заради парите си – заключи Страйк. – Как е проклетото име на сестрата на Изи? Нямам намерение да я наричам Физи.

– София – усмихна се Робин.

– Ясно. Е, нея можем да я изключим. Проверих, сутринта, когато той е умрял, е била на урок по езда за инвалиди в Нортъмбърланд. Рафаел не е имал какво да спечели от смъртта на баща си, а Изи смята, че го е знаел, макар да е нужно да проверим това. Самата Изи се почувствала „малко разкършена“, както се изрази, още в Ланкастър Хаус и не била съвсем добре на другия ден. Съседката й потвърждава факта, че в часа на смъртта е седяла в общия двор зад апартаментите им и е пиела чай. Тя самата го сподели с мен съвсем естествено снощи.

– Което оставя Кинвара – посочи Робин.

– Да. След като Чизъл не е споделил с нея, че е наел частен детектив, може да не е бил откровен и за състоянието на семейните финанси. Възможно е тя да си е мислела, че ще наследи много повече, но...

– ...тя има най-доброто алиби от цялото семейство – довърши Робин.

– Именно – отвърна Страйк.

Вече бяха оставили зад гърба си очевидно засадените от човешка ръка храсти, обрамчващи магистралата, минаваща през Уиндзор и Мейдънхед. Сега отстрани имаше много стари дървета, оцелели след повалянето на други като тях за прокарване на трасето.

– Обаждането на Баркли беше интересно – продължи Страйк, като прелисти няколко страници напред в бележника си. – Найт бил в лошо настроение още откакто Чизъл умря, но не споделил с Баркли защо. В сряда вечерта се карал с Флик, казал й, че е съгласен с бившата й съквартирантка относно буржоазната настройка на Флик. Имаш ли нещо против да пуша? Ще издухвам дима през прозореца.

Ветрецът бе освежаващ, макар че накара уморените му очи да се насълзят. Като държеше ръката си с цигарата извън колата, помежду всмукванията продължи да разказва:

– Флик много се ядосала, викнала му как върши „оная гадна работа“ и после заявила, че не по нейна вина не са получили четиресет бона, при което Джими я нарекъл, цитирам Баркли, „маймунско лайно“. Флик изфучала от къщата, а в четвъртък сутринта Джими написал съобщение на Баркли, че отива там, където е израснал, за да посети брат си.

– Били е в Улстоун? – смая се Робин. Осъзна, че е започнала да приема по-малкия брат Найт като почти митична фигура.

– Джими може да го е използвал като оправдание за прикритие. Кой знае къде е бил в действителност... Така или иначе Джими и Флик отново се появили в пъба снощи широко усмихнати. Баркли твърди, че очевидно са се помирили по телефона, а през двата дни на неговото отсъствие тя успяла да си намери хубава небуржоазна работа.

– Браво на нея – отбеляза Робин.

– Какво ти е отношението към работа на продавачка?

– Върших го за известно време като тийнейджърка – отговори Робин. – Защо?

– Флик си е уредила почасова работа в бижутерски магазин в Камдън. Казала на Баркли, че го държи някаква щурава вещица. Заплатата е минималната и шефката май е луда за връзване, така че им е трудно да намерят друг служител.

– Не мислиш ли, че може да ме познаят?

– Найт и компанията му никога не са те виждали лично – посочи Страйк. – Ако направиш нещо драстично с косата си и пак си сложиш цветните контактни лещи... Имам чувството, че тази Флик крие много – каза той и дръпна силно от цигарата си. – Откъде знае какво е онова, за което изнудваха Чизъл? Именно тя го е съобщила на Джими, не забравяй, а това звучи странно.

– Чакай – спря го Робин. – Какво?

– Да, чух го от нея, когато ги следих на онзи поход – потвърди Страйк. – Не ти ли казах?

– Не – отвърна Робин.