Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Торкс – изрече напрегнато Физи, но беше твърде късно. Кинвара изскочи от стаята. Вратата се затръшна.

– Какво? – изненада се Торкил. – Какво толкова казах?

– Бебето – прошепна Физи.

– О, господи – отвърна той. – Съвсем забравих.

Изправи се и изпъна кадифените си панталони, сконфузен и настроен да се отбранява.

– Е, стига де – изрече не конкретно към някого. – Не можех да очаквам тя да го приеме по този начин. Коне на някаква тъпа картина!

– Знаеш я каква е за всичко, свързано с раждане – каза Физи. – Прощавайте – обърна се тя към Робин и Страйк. – Имаше бебе, което не оцеля. Много е чувствителна на темата.

Торкил се приближи до картината и се вгледа над главата на Рафаел в надписа на малка табелка, поставена върху рамката.

– „Скърбяща кобила“ – прочете. – Ето на, виждате ли – заяви с тържествуваща нотка. – Кончето е мъртво.

– Кинвара я харесва – обади се неочаквано Рафаел, – защото кобилата й напомня Лейди.

– Коя? – попита Торкил.

– Кобилата, дето имаше ламинит.

– Какво е ламинит? – поинтересува се Страйк.

– Заболяване на копитото – отговори му Робин.

– О, ти яздиш ли? – попита оживено Физи.

– Яздех някога.

– Ламинитът е сериозно заболяване – зае се да обяснява Физи на Страйк. – Може да ги осакати. Имат нужда от много грижи, а понякога нищо не може да се направи и най-милостиво е...

– Мащехата ми се грижи за тази кобила седмици наред – обърна се Рафаел към Страйк, – ставаше посред нощ да ходи при нея и прочие. Баща ми изчака...

– Раф, това няма никаква връзка с нищо – обади се Изи.

– ...изчака – продължи упорито Рафаел, – докато Кинвара излезе един ден, повика ветеринаря тайно от нея и го накара да умъртви коня.

– Лейди страдаше – възрази Изи. – Татко ми каза за състоянието й. Чист егоизъм е било да бъде поддържана жива.

– Е, тъй или иначе – додаде Рафаел, загледан към поляната отвъд прозорците, – ако аз бях излязъл и заварех с връщането си трупа на животно, което съм обичал, също бих посегнал към най-близкия тъп инструмент.

– Раф, моля те! – настоя Изи.

– Ти си тази, която поиска това, Изи – изтъкна той с мрачно задоволство. – Наистина ли мислиш, че господин Страйк и прелестната му сътрудничка няма да открият Теган и да говорят с нея? Скоро ще разберат какъв гадняр можеше да бъде татко.

– Раф! – подвикна остро Физи.

– По-кротко, стари друже – присъедини се и Торкил с фраза, която Робин никога не бе очаквала да срещне извън книга. – Цялата тази история е крайно разстройваща, но няма нужда от такова поведение.

Като пренебрегна всички тях, Рафаел отново се обърна към Страйк.

– Предполагам, че следващият ви въпрос ще е какво ми е казал баща ми, когато ми се обади онази сутрин.

– Точно така – потвърди Страйк.

– Поръча ми да дойда тук – каза Рафаел.

– Тук? – повтори Страйк. – В Улстоун?

– Тук – натъртено отвърна Рафаел. – В тази къща. Каза, че се бои да не би Кинвара да извърши нещо глупаво. Звучеше странно, някак замаян. Като с тежък махмурлук.

– Ти как изтълкува „нещо глупаво“? – попита Страйк с готова над листа химикалка.

– На нея й беше навик да заплашва как ще посегне на живота си – отвърна Раф, – така че това трябва да е било. Или пък се е боял тя да не подпали и малкото, което му беше останало – той направи жест, с който обхвана неугледната стая. – Както виждате, то не е много.

– Каза ли ти, че тя се кани да го напусне?

– Останах с впечатление, че нещата между тях са обтегнати, но не си спомням точните му думи. Не говореше много членоразделно.

– Ти изпълни ли каквото той те помоли? – осведоми се Страйк.

– Да – отговори Рафаел. – Качих се на колата си като послушен син, карах чак дотук и заварих Кинвара жива и здрава в кухнята да беснее заради Вениша... тоест Робин – поправи се той. – Както може да сте схванали, Кинвара си мислеше, че татко я чука.

– Раф! – викна в негодувание Физи.

– Не е нужен такъв език – обади се Торкил.

Всички внимателно избягваха да срещнат погледа на Робин. Тя знаеше, че се е изчервила.

– Изглежда странно, нали? – каза Страйк. – Баща ти те кара да пътуваш чак до Оксфордшър, а е имало хора много по-близо, които би могъл да помоли да наглеждат жена му. Не чух ли, че през нощта тук е имало някой друг?

Изи се намеси, преди Рафаел да е успял да отговори.

– Теган беше тук онази нощ, момичето от конюшнята. Защото Кинвара не желаеше да оставя конете без гледач – добави тя и продължи, правилно предугадила следващия въпрос на Страйк. – Боя се, че никой не разполага с адрес, където да я откриеш, защото Кинвара се скарала с нея веднага след като татко умря и Теган си отишла. Нямам представа къде работи сега. Но не забравяй – наведе се тя напред и продължи, като наблягаше на следващите си думи, – че Теган вероятно е била дълбоко заспала, когато Кинвара твърди, че се е върнала тук. Това е голяма къща. Кинвара може да каже, че се е върнала по всяко време, а Теган няма как да е знаела.