Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Величественото фоайе на имението представляваше обширно празно пространство. Централно стълбище, застлано с килим в червено и златно, водеше към горен балкон, който се разклоняваше вляво и вдясно. Стените, които изглеждаха мраморни, бяха в цвят охра, убито зелено и розово. Неколцина параолимпийци бяха насочени към асансьор вляво от входа, но куцащият Страйк с мъка пое нагоре по стълбите, като силно разчиташе на парапета. Небето, видимо през обширния и изкусно украсен стъклен таван, поддържан от колони, помръкваше в разноцветни вариации, подсилващи цветовете на венецианските картини с класически теми, които висяха на всички стени.

Като полагаше всички усилия да върви нормално, защото се боеше да не бъде сбъркан с ветеран параолимпиец и да му се лепне някой, дето да разпитва за някогашни победи, Страйк последва тълпата по дясното стълбище около балкона и се озова в малко преддверие, гледащо към вътрешния двор с паркирани в него официални коли. Оттам гостите бяха въведени в дълга и просторна картинна галерия, където килимът бе ябълковозелен, украсен с мотиви на рози. В двата й края имаше високи прозорци, а почти всеки сантиметър на белите стени бе покрит от картини.

– Питие, господине? – предложи келнер веднага до входа.

– Шампанско ли е? – осведоми се Страйк.

– Английско пенливо вино, господине – отговори келнерът.

Страйк си взе чаша, макар и без ентусиазъм, и продължи през множеството, като отмина Чизъл и Кинвара, които слушаха (или според Страйк се преструваха, че слушат) прикован към инвалидна количка спортист. Кинвара стрелна изкосо Страйк с поглед, пълен с подозрение, докато той вървеше към отсрещната стена, където се надяваше да открие или стол, или поне нещо удобно за подпиране. За беда стените на галерията бяха така гъсто отрупани с картини, че облягането бе невъзможно, нито пък имаше места за сядане, така че Страйк спря за отдих край огромна картина на граф д’Орсе, на която кралица Виктория яздеше сив кон. Докато отпиваше от пенливото вино, опита се дискретно да попие кръвта, която още се стичаше от носа му, и да отупа най-видимите петна от мръсотия по панталоните си.

Кръжаха келнери, понесли подноси с канапета. Страйк успя да забърше две миниатюрни кейкчета с раци в движение и се зае да разглежда обстановката, при което видя друг забележителен стъклен таван, този подпиран от няколко позлатени палми.

В залата витаеше странна енергия. Пристигането на принца предстоеше всеки момент и веселостта на гостите ту прииждаше, ту се оттегляше на тласъци със зачестили погледи към вратата. От изгодната си за наблюдение позиция до кралица Виктория Страйк зърна величествена фигура в яркожълта рокля, застанала точно срещу него край орнаментирана камина в черно и златно. С една ръка придържаше леко нашийника на бледожълт лабрадор, приседнал кротко в краката й насред препълненото помещение. Страйк не бе разпознал веднага Дела, защото не носеше слънчеви очила, а изкуствени очи. Стъкленосиният поглед й придаваше някаква странна невинност. Герайнт стоеше недалеч от съпругата си и дърдореше на слаба, подобна на мишка жена, чиито очи се стрелкаха наоколо в опит да открие спасител.

Край вратата, през която Страйк бе влязъл, настана внезапно притихване. Страйк мерна върха на глава с рижаворуса коса и развят смокинг. В претъпканата зала премина вълна на смущение като смразяващ полъх. Страйк видя как върхът на червеникавата глава се отдалечи към дясната страна на залата. Продължи да отпива от английското си пенливо вино и да се чуди коя ли от жените бе въпросната попечителка със сведения за нечисти дела на Герайнт Уин, когато вниманието му бе привлечено от висока жена, която стоеше наблизо с гръб към него.

Дългата й тъмна коса бе прибрана в раздърпан кок и за разлика от всяка друга присъстваща, тоалетът й не изглеждаше като за тържествен случай. Права, дълга до коляното рокля, дотолкова семпла, че чак строга. Макар да бе боса, на краката си имаше боти на тънък висок ток и без пръсти. За част от секундата Страйк си помисли, че може да греши, но тогава тя се раздвижи и той разбра със сигурност, че е тя. Преди да е успял да се отдалечи от нея, тя се обърна и го погледна право в очите.

Лицето й мигом порозовя, а той знаеше, че в нормалния случай е седефенобяло. Беше в напреднала бременност. Състоянието й не я бе променило другаде освен в издутия корем. Отличаваше се с все тъй фини и изящни лице и крайници. Макар и по-малко издокарана от всяка друга жена в залата, беше безспорно най-хубавата. Гледаха се няколко секунди, след което тя направи няколко колебливи стъпки напред, а руменината изчезна от страните й също тъй бързо, както бе дошла.