Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Лорелай, трябва да затварям. Ще се чуем после.

Униформени полицаи се движеха по периметъра с уоки-токита в ръце и оглеждаха изпитателно стълпилите се зяпачи. Те също бяха забелязали групата от СМОСО, която се опитваше да стигне до мястото срещу представителите на медиите.

Стиснал зъби, Страйк си запробива път през множеството, без да сваля очи от Джими.

„Няма спор, че би било по-добре да овладеем положението на по-ранен етап.“

Леко смутена в прилепналата си зелена рокля и високи обувки, Робин привлече значителен брой одобрителни погледи от минувачи мъже, когато слезе от таксито пред входа на Министерството на културата, медиите и спорта. Щом стигна до арката, забеляза приближаващите от петдесетина метра разстояние Изи в яркооранжево и Кинвара в черна рокля с презрамки и диамантената огърлица от снимките й, които Робин бе видяла онлайн.

Колкото и напрегната да бе от догадки какво се случваше с Джими и Страйк, на Робин й направи впечатление, че Кинвара е разстроена. Изи направи гримаса към Робин, когато се приближиха, а Кинвара я стрелна с осъдителен поглед, който изразяваше, че намира зелената рокля неуместна, ако не и неприлична.

– Уговорката беше да се срещнем тук – прогърмя мъжки глас близо до Робин.

Джаспър Чизъл току-що бе излязъл от сградата, понесъл три гравирани покани, едната от които връчи на Робин.

– Да, вече го знам, Джаспър, благодаря – отвърна леко нацупена Кинвара. – Много съжалявам, че пак не съм разбрала точно. Никой не си направи труда да провери наясно ли съм за мястото на срещата.

Минувачите се взираха в Чизъл, явно им беше бегло познат с подобната си на четка за комини коса. Робин видя мъж в костюм да сръчква с лакът спътничката си и да й го посочва. До бордюра спря лъскав черен мерцедес. Шофьорът излезе, Кинвара заобиколи колата отзад, за да седне зад него. Изи се провря в средата на задната седалка, като за Робин остана мястото зад Чизъл.

Колата се отдели от тротоара, а атмосферата в нея бе неприятна. Робин се извърна към стъклото да гледа хората, поели на по питие след работа, и късните пазаруващи, като се чудеше дали Страйк вече е открил Найт, уплашена какво можеше да се случи, когато това стане, и с желание колата мигом да се пренесе пред Ланкастър Хаус.

– Значи не покани Рафаел? – изстреля Кинвара отзад към главата на мъжа си.

– Не – отвърна Чизъл. – Той се домогваше до покана, но само защото е очарован от Вениша.

Робин усети лицето й да пламва.

– Вениша очевидно има солидна база от фенове – подхвърли натъртено Кинвара.

– Утре ще си поговоря с Рафаел – каза Чизъл. – Напоследък го виждам в нова светлина, ако щеш вярвай.

С крайчеца на окото си Робин забеляза Кинвара да усуква с ръка металната верижка на грозната си вечерна чантичка, върху която имаше конска глава, изработена от кристали. В колата надвисна напрегнато мълчание, докато тя се движеше през топлия град.

„...в резултат той бе напердашен...“

Адреналинът улесняваше Страйк да блокира растящата болка в крака му. Той се приближаваше до Джими и спътниците му, възпрепятствани да застанат без преграда срещу представителите на медиите, защото започнаха да пристигат първите официални коли и хората в тълпата се устремиха напред в опит да зърнат знаменитости. СМОСО бяха закъснели за купона и се оказаха блокирани от непреодолима маса.

Наблизо профучаваха мерцедеси и бентлита и предлагаха на множеството кратък поглед към прочути и не толкова прочути личности. Един комик си спечели шумни одобрителни възгласи, след като помаха. Проблеснаха няколко светкавици от фотоапарати.

Очевидно преценил, че не може да се надява на по-добра позиция, Джими започна да измъква самоделния си плакат, заплел се в краката на хората пред него, и се заприготвя да го вдигне високо.

Жена пред Страйк изписка негодуващо, когато той я изблъска от пътя си. С три широки крачки се озова до Джими и сключи едрата си лява длан около китката му, като му попречи да вдигне плаката по-високо от нивото на кръста си и го натисна отново към земята. Страйк имаше време да види разпознаването в очите на Джими, преди юмрукът да се насочи към врата му. Втора жена зърна задаващия се удар и писна.

Страйк се наведе и го избегна, при което с левия си крак стъпи с всичката си сила върху плаката и разцепи дървената му дръжка. Само че ампутираният му крак не бе в състояние да понесе цялата му тежест, и то когато вторият удар на Джими попадна в целта си. Страйк се сгърчи и в същото време фрасна Джими в топките. Найт нададе глух вик от болка, преви се одве, удари падащия Страйк и двамата се стовариха на земята, като разблъскаха хората край себе си и те дружно се разкрещяха в негодувание. Когато Страйк падна върху тротоара, един от приятелите на Джими понечи да го ритне в главата. Страйк улови крака му и го усука. През ескалиращия фурор чу трета жена да писва: