Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Тези нападнаха човека!

Страйк бе твърде съсредоточен да сграбчи съсипания картонен плакат на Джими, та да го е грижа дали го броят за жертва, или за агресор. Успя да се докопа до плаката, вече пострадал не по-малко от него самия, и го разкъса. Едно от парчетата се закачи за токчето на обувката на жена, която панически се опитваше да се отдалечи от мястото на боя, и замина нанякъде.

Изотзад около врата му се сключиха пръсти. Той замахна с лакът към лицето на Джими и хватката се разхлаби, но после някой ритна Страйк в корема и последва удар отзад по главата му. Пред очите му заиграха червени точки.

Раздадоха се още крясъци, прозвуча свирка и внезапно тълпата около тях оредя. Страйк вкуси кръв в устата си, но доколкото можа да види, разцепените и разкъсани останки от плаката бяха пръснати в мелето. Ръцете на Джими отново сграбчиха шията му, но тогава Джими бе отскубнат от него, което той съпроводи с гръмки ругатни. Останалият без въздух Страйк също бе подхванат и изправен на крака. Той не оказа съпротива. Бездруго се съмняваше, че би могъл да се надигне сам.

„ ... а сега вече можем да идем на вечеря. Идвате ли, господин Крол?“

Мерцедесът на Чизъл зави от Сейнт Джеймсиз Стрийт по Пал Мал и пое по Кливланд Роу.

– Какво става? – изпъшка Чизъл, когато колата намали, а после спря.

Крясъците пред тях не бяха възбудени и ентусиазирани, каквито биха могли да очакват знаменитости и кралски особи. Няколко униформени полицаи се скупчиха пред тълпата от лявата страна на улицата, която се вълнуваше в стремеж да се отдалечи от един вид схватка между полиция и протестиращи. Появиха се двама раздърпани мъже в джинси и тениски, държани здраво от униформени полицаи: Джими Найт и младеж с увиснали руси расти.

И тогава Робин сподави тревожен вик, когато изникна залитащият окървавен Страйк, също воден от полицаи. Зад тях смутът сред тълпата не стихваше, а нарастваше. Една бариера се разлюля.

– Спри! Спри, казах! – ревна Чизъл на шофьора, който тъкмо бе започнал отново да ускорява. Чизъл свали стъклото си.

– Вратата! Вениша, отвори вратата си! Този човек – викна Чизъл на близкия полицай, който се обърна стреснат да види как министърът на културата крещи насреща му и сочи Страйк. – Той е мой гост! Веднага го пусни!

Изправен пред официална кола, министър от правителството с железен патрициански глас и размахана покана от плътен картон с гравирани вензели по нея, полицаят стори каквото му бе наредено. Вниманието на повечето хора бе насочено към все по-бурната схватка на полицията с членовете на СМОСО и усилията на гражданите да се измъкнат по-далеч от нея. Двама оператори се откъснаха от групата на медиите и се затичаха към мястото на безредиците.

– Изи, мръдни навътре. Влизай, влизай бързо! – просъска Чизъл на Страйк през прозореца.

Робин се отмести и почти седна в скута на Изи, та Страйк да се побере на задната седалка до тях. Вратата се затръшна. Колата потегли.

– Кой сте вие? – изписка уплашената Кинвара, притисната от Изи към срещуположната врата. – Какво става?

– Той е частен детектив – изръмжа Чизъл. Решението му да прибере Страйк в колата очевидно беше продиктувано от паника. Извърна се назад и изгледа гневно Страйк. – И как ще ми помогне на мен, ако те бяха арестували?

– Те не ме арестуваха – поясни Страйк, като обърса нос с опакото на дланта си. – Искаха да вземат свидетелски показания. Найт ме нападна, когато му съдрах плаката. Благодаря – добави, щом Робин с мъка успя да му подаде предвид ограниченото пространство кутията със салфетки, която взе зад облегалката. Той притисна една към носа си. – Отървах се от плаката – додаде Страйк през окървавената салфетка, но никой не го поздрави.

– Джаспър, какво става... – подхвана Кинвара.

– Млъквай – тросна се Чизъл, без да я поглежда. – Не мога да те пусна сега пред всички тези хора – каза сърдито на Страйк, сякаш той го бе предложил. – Пълно е с фотографи. Налага се да дойдеш с нас. Ще го уредя.

Колата приближи към бариера, където полиция и охрана проверяваха документи и покани.

– Никой нищо да не казва – нареди Чизъл. – Ще мълчиш – добави предупредително към Кинвара, която отвори уста.

Пред тях пропуснаха едно бентли и дойде ред на мерцедеса.

Изтръпнала от болка, защото носеше върху хълбока и крака си солидна част от тежестта на Страйк, Робин чу крясък зад колата. Като се обърна, видя млада жена да тича зад мерцедеса и да вика, гонена от полицайка. Момичето имаше доматеночервена коса и носеше тениска със счупени олимпийски кръгове на нея.