Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Той е поставял коня на тях. Това е правил Чизъл! Поставял си коня, лъжлив крадлив негоднико, убиец такъв!

– Имам гост, който не е получил поканата си – викаше в това време през прозореца Чизъл към въоръжения полицай при бариерата. – Корморан Страйк, онзи с ампутирания крак. Вестниците писаха за него. В министерството е станало някакво объркване и не са му пратили поканата. Принцът специално настоя да се види с него – заяви най-нагло.

Страйк и Робин наблюдаваха какво се случва зад колата. Двама полицаи бяха хванали борещата се Флик и я отвеждаха встрани. Засвяткаха още фотоапарати. Отстъпил под министерския натиск, полицаят поиска да види документите на Страйк. Той винаги си носеше няколко копия, макар и незадължително всичките на негово име, но сега подаде истинското си шофьорско свидетелство. Зад тях опашката от спрели автомобили нарасна. Очакваше се принцът да пристигне след петнайсет минути. Накрая полицаят им махна да продължат.

– Не биваше да го прави – приглушено сподели Страйк с Робин. – Нямаше право да ме пусне. Беше нарушение.

Мерцедесът прекоси вътрешния двор и най-накрая пристигна пред полегати стълби, застлани с червен килим, пред огромна сграда в цвят на мед, напомняща богатско имение. От двете страни на килима бяха монтирани рампи за инвалидни колички и по една от тях вече се придвижваше прославен баскетболист инвалид.

Страйк отвори вратата, излезе от колата и се обърна да подаде ръка на Робин. Тя прие предложената помощ. Левият й крак бе съвсем изтръпнал, след като детективът бе седял върху него.

– Радвам се да те видя отново, Корм – каза сияеща Изи, която излезе след Робин.

– Здравей, Изи – отвърна Страйк.

Вече обременен със Страйк, независимо дали го искаше, или не, Чизъл забърза по стълбите, за да обясни на един от мъжете в ливреи пред входната врата, че Страйк трябва да бъде допуснат без поканата му. Чуха няколкократно да се повтаря думата „ампутация“. Наоколо спираха нови коли със слизащи от тях елегантни пасажери.

– Ама какво значи всичко това? – попита Кинвара, която заобиколи мерцедеса, за да се обърне към Страйк. – Какво става? За какво му е на мъжа ми частен детектив?

– Няма ли да млъкнеш най-сетне, тъпа кучко?

Колкото и стресиран и притеснен да бе Чизъл, неподправената му враждебност шокира Робин. Той я мрази , помисли си тя. Мрази я от дън душа.

– Вие двете – посочи министърът жена си и дъщеря си, – влизайте вътре. – После се обърна към Страйк. – Кажи ми една основателна причина да продължа да ти плащам – просъска той и тъй като беше бесен, а му се налагаше да говори тихо, пръсна слюнка върху вратовръзката на Страйк. – Току-що бях наречен убиец пред двайсет души, включително репортери.

– Те я взеха за побъркана – отбеляза Страйк.

Ако твърдението донесе някаква утеха на Чизъл, не си пролича.

– Искам да те видя утре сутринта в десет – каза той на Страйк. – Не в службата. Ела в апартамента на Елбъри Стрийт. – Тръгна да се отдалечава, после му хрумна нещо и се обърна. – Ти също – изджафка към Робин.

Застанали един до друг, те го гледаха как се качва тежко по стълбите.

– Ще ни натири, нали? – прошепна Робин.

– Има такава вероятност – каза Страйк, който сега, когато стоеше прав, изпитваше сериозни болки.

– Корморан, какво имаше на плаката? – попита Робин.

Страйк даде път на жена в прасковена рокля от шифон, после отвърна тихо:

– Рисунка на Чизъл, увиснал на бесилка, а под него куп мъртви деца. Но имаше нещо странно.

– Какво?

– Всичките бяха чернокожи.

Все още попиващ носа си, Страйк бръкна в джоба си за цигара, после си припомни къде се намира и отпусна ръка встрани.

– Слушай, ако онази жена Елспет е тук, опитай се все пак да разбереш какво знае за Уин. Ще помогне да си оправдаем финалната фактура.

– Добре – кимна Робин. – Между другото, отзад главата ти кърви.

Страйк неуспешно се помъчи да се избърше със салфетките, които бе натикал в джоба си, и закуцука по стълбите до Робин.

– Тази вечер не бива повече да бъдем виждани заедно – каза й, когато прекосиха прага към шеметния блясък от охра, алено и златисто. – На Елбъри Стрийт недалеч от дома на Чизъл има кафене. Да се видим там в девет, преди да се изправим дружно пред наказателния взвод. Давай, влез първа.

Но когато тя тръгна да се отдалечава от него към величественото стълбище, той подвикна зад гърба й:

– Прекрасна рокля впрочем.

„Вярвам, че можеш да омагьосаш всекиго... стига да си го поставиш за цел.“