Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Здравей, Из – рече Шарлот с принудена усмивка. Страйк почти можеше да почувства усилието, което й струваше да се откъсне от някогашни обиди и рани, които постепенно бяха задушили и умъртвили връзката им.

Отново се приготви да се отдалечи, но тълпата се раздели и внезапно принц Хари се появи в непосредствена близост, само на три метра от мястото, където стояха Страйк и двете жени, така че, ако тръгнеше нанякъде сега, би привлякъл вниманието на половината присъстващи. Озовал се в клопка, Страйк стресна минаващ келнер, като протегна дълга ръка и взе чаша вино от подноса му. В продължение на няколко секунди Шарлот и Изи наблюдаваха принца. После, като стана ясно, че той не се кани да ги заговори в близко време, обърнаха се една към друга.

– Личи ти вече – отбеляза Изи, като се любуваше на корема на Шарлот. – Ходи ли на скенер? Знаеш ли какво е?

– Близнаци са – отвърна Шарлот без ентусиазъм. Посочи Страйк. – Помниш ли...

– Корм, да, разбира се, ние го докарахме тук! – широко усмихната кимна Изи, явно в неведение, че е недискретна.

Шарлот премести поглед от старата си съученичка към бившето си гадже и Страйк я усети как се чуди по каква причина Страйк и Изи са могли да пътуват заедно. Леко се отмести, така че да включи Изи в разговора, но и да препречи пътя на Страйк, та да не успее да се измъкне лесно.

– О, чакай, разбира се. Ти разследва смъртта на Фреди в бойни действия, нали? – каза тя. – Спомням си, че ми разправяше за това. Горкият Фреди.

Изи отбеляза споменаването на покойния си брат с леко повдигане на чашата си, после надникна над рамото й към принц Хари.

– С всеки ден става все по-секси, нали? – прошепна.

– Рижави слабини, миличка – невъзмутимо подхвърли Шарлот.

Страйк се усмихна против волята си. Изи прихна несдържано.

– Като стана дума – додаде Шарлот (тя никога не отбелязваше, че е била духовита) – това там не е ли Кинвара Ханрати?

– Ужасната ми мащеха, да – отвърна Изи. – Познаваш ли я?

– Сестра ми й продаде кон.

През шестнайсетте години на връзката с прекъсвания между Страйк и Шарлот той бе присъствал на безчет разговори в този дух. Хората от класата на Шарлот сякаш всички се познаваха помежду си. Дори никога да не се бяха срещали, познаваха братя и сестри, или братовчеди, или приятели, или съученици, или родителите им познаваха нечии родители: всички бяха свързани, образуваха нещо като паяжина, която бе враждебен хабитат за аутсайдери. Тези обитатели на паяжината рядко диреха приятелство или любов сред останалата част от обществото. Шарлот бе уникална в кръга си с това, че бе избрала непоместващ се в класификации индивид като Страйк, чиято невидима притегателност и нисък статут, както той знаеше, бяха ставали повод за немалко скандализирани упреци от страна на приятелите и близките й.

– Е, дано не е бил кон, който Амилия е харесвала, защото Кинвара неминуемо ще го съсипе. Има ужасни ръце и фатална стойка на седлото, но се има за Шарлот Дюжарден. Ти яздиш ли, Корморан? – поинтересува се Изи.

– Не – отвърна Страйк.

– Не се доверява на коне – погледна го с усмивка Шарлот.

Но той не отговори. Нямаше желание да закача стари шеги и общи спомени.

– Кинвара е бясна, вижте я – заяви Изи с известно задоволство. – Татко пусна дебел намек как ще се опита да убеди брат ми Раф да поеме службата от мен, което е върховно, точно на това се надявах. Доскоро татко се оставяше Кинвара да го командори по повод Раф, но напоследък взе да й тропа с крак на тази тема.

– Мисля, че съм срещала Рафаел – каза Шарлот. – Не работеше ли в галерията на Хенри Дръмънд преди месец-два?

Страйк си погледна часовника, после преброди с поглед залата. Принцът се отдалечаваше от тяхното крило, а Робин никъде не се виждаше. Страйк се надяваше да е имала късмета да последва попечителката, владееща срамната тайна на Уин, в дамската тоалетна и сега тя да споделяше откровения редом с нея пред умивалника.

– О, божичко. Внимание, проклетият Герайнт... Здравей, Герайнт!

Както скоро стана ясно, целта на Герайнт бе Шарлот.

– Здравейте, здравейте – изрече той, като се взираше към нея през запотените стъкла на очилата си с похотлива усмивка на невидимите си устни. – Вашата племенница току-що насочи вниманието ми към вас. Тя е невероятна млада жена, невероятна. Фондацията ни подкрепя отбора на ездачите. Герайнт Уин – представи се той и протегна ръка. – Фондация „Равнопоставеност“.

– О – рече Шарлот. – Здравейте.