Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Страйк с години я бе наблюдавал да отблъсква от себе си похотливци. След като бе отчела присъствието на Герайнт, сега се взираше студено в него, сякаш озадачена да види, че той още се мотае наоколо.

Мобилният телефон на Страйк завибрира в джоба му. Извади го и видя непознат номер. Беше удобно извинение да си тръгне.

– Трябва да вървя, съжалявам. Извини ме, Изи.

– О, жалко – нацупи се Изи. – Исках да ми разправиш подробно за Шакълуелския изкормвач!

Страйк видя Герайнт да разширява очи. Наруга я наум, а гласно каза:

– Приятна вечер. Довиждане – добави към Шарлот.

Като закуцука колкото му бе възможно по-бързо, той отговори на повикването, но докато сложи телефона на ухото си, отсреща бяха прекъснали.

– Корм.

Някой леко докосна ръката му. Обърна се. Шарлот го бе последвала.

– И аз си тръгвам.

– Ами племенницата ти?

– Срещна се с Хари. Сигурно примира от възторг. Тя всъщност не ме харесва особено. Никой от тях не ме харесва. Какво е станало с телефона ти?

– Паднах върху него.

Той продължи да върви, но каквато си бе дългокрака, тя не изоставаше от него.

– Не мисля, че съм в твоята посока, Шарлот.

– Е, освен ако не изкопаеш тунел, трябва да повървим двеста метра заедно.

Той продължи да куца напред, без да отговори. Вляво от себе си видя да се мярка зелено. Когато стигнаха до главното стълбище към фоайето, Шарлот леко го подхвана под лакътя, поклащаща се на обувките, крайно неподходящи за бременна жена. Той устоя на импулса да изтръгне рязко ръката си от нея.

Телефонът му отново зазвъня. На екрана се появи същият непознат номер. Шарлот остана до него и наблюдаваше лицето му, когато вдигна. В мига щом телефонът докосна ухото му, чу отчаян страховит вик.

– Ще ме убият, господин Страйк, помощ, помогнете ми, моля ви се, помогнете ми...

„Но кой би могъл да предвиди какво ще се случи? Не и аз във всеки случай.“

Обещанието на ясното небе за поредния летен ден още не се бе изразило в истинска топлина, когато Робин пристигна на следващата сутрин в кафенето, най-близко до дома на Чизъл. Можеше да избере една от кръглите маси отвън на тротоара, но вместо това се сгуши в един ъгъл на салона, в който трябваше да се срещнат със Страйк, обхванала с длани чашата си с лате, за да ги сгрее, а отражението й в кафемашината бе бледо и с подпухнали очи.

Някак си бе знаела, че Страйк няма да е тук, като пристигна. Чувстваше се едновременно потисната и нервна. Би предпочела да не е сама с мислите си, но ето я тук само със съскащата кафемашина за компания, настръхнала от студ въпреки сакото, което бе грабнала на излизане от дома, и тревожна по повод предстоящата конфронтация с Чизъл, който можеше да отмени плащането след катастрофата със сбиването между Страйк и Джими Найт.

Но това не бе всичко, което безпокоеше Робин. Тази сутрин се бе събудила от объркан сън, в който присъстваше фигурата на тъмнокосата и с тънки токчета Шарлот Рос. Робин веднага бе разпознала Шарлот, когато я зърна на приема. Опитвала се бе да не поглежда към някога сгодената двойка, докато си говореха, ядосана на себе си, че проявява такъв силен интерес към случващото се между тях, но дори докато се местеше от една група към друга и безсрамно се намесваше в разговора с надежда да открие неуловимата Елспет Къртис-Лейси, очите й постоянно диреха Страйк и Шарлот, а когато си тръгнаха заедно от приема, изпита неприятно чувство в стомаха, подобно на това при бързо спускане с асансьор.

Пристигнала си бе вкъщи, неспособна да мисли за нищо друго, и това я накара да се почувства виновна, когато Матю излезе от кухнята, захапал сандвич. Остана с впечатление, че и той самият се е прибрал съвсем неотдавна. Измери зелената рокля от горе до долу с поглед, много подобен на онзи, който й бе отправила Кинвара. Тя понечи да мине покрай него нагоре по стълбите, но той направи крачка встрани и й прегради пътя.

– Робин, моля те. Нека поговорим.

Така че влязоха в дневната и разговаряха. Уморена от конфликта, тя се извини, задето бе наскърбила Матю, като пропусна мача по крикет, и задето бе забравила брачната си халка в уикенда за празнуване на годишнината от сватбата. Матю на свой ред изрази съжаление за думите, които бе наприказвал по време на неделната кавга и най-вече по повод забележката си, че тя няма никакви постижения.

Робин имаше усещането, че местят шахматни фигури по дъска, която вибрира от началния тремор на земетресение. Твърде късно е. Няма как да не знаеш, че нищо от това вече няма значение.