Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Алек… – повика го Робин, докато пазачът го извеждаше от стаята. Но той не спря. Не се обърна дори. Тя постави телефона на мястото му, сведе брадичка към гърдите си и се разрида.

— После става по-леко – наведе се към нея Бренда. – Ще видиш. Още няколко седмици и това място ще ти се струва като у дома.

На вратата се позвъни точно след шест часа същата вечер.

— Пицата пристигна – провикна се от кухнята Мелани. – Може ли някой да отвори, моля?

— Аз ще ида. – Робин, която тъкмо бе привършила с подреждането на масата за вечеря, излезе в коридора. Касиди и Блейк гледаха телевизия във всекидневната, Робин им помаха, когато мина край тях. Тя чу вратата на стаята на Ландън да се отваря, както и стъпките му по стълбите, после отвори, неподготвена за онова, което щеше да види.

О, Боже мой.

— Робин – каза жената от другата страна на прага. – Дълго време мина. Изглеждаш добре. Може ли да вляза?

Робин отстъпи назад, за да я пропусне вътре. Хвърли един поглед през рамо към Ландън, който ги наблюдаваше.

— Какво става с тази пица? – провикна се Мелани. Тя се показа от кухнята и тутакси се закова на място. – Мама му стара.

Раменете на жената се стегнаха от ругатнята.

— Мелани – поздрави я тя. – Мили Боже. Вие, момичета, не сте се променили ни най-малко.

— Ти обаче си – отвърна Мелани. – Какво ти е на косата?

Робин стрелна неодобрителен поглед към сестра си, макар самата тя да си мислеше същото. Косата на жената, някога черна и разкошна, сега бе посивяла и проскубана, и висеше на несресани кичури до средата на гърба й. Роклята й приличаше на безформена бежова торба, краката й бяха боси, само по чехли. Изглеждаше като типичното застаряващо хипи, отживелица от едно време.

— Какво правиш тук? – попита Мелани.

— Къде другаде да бъда?

— Където си била през последното десетилетие, предполагам.

— Пицата пристигна ли? – Блейк също се показа в антрето. – О, извинете. – Той огледа белокосата жена. – Коя е тя?

— Блейк – отговори му Робин, – това е Холи Бишъп. – Тя бавно и дълбоко си пое дъх. – Майката на Тара.

— О, мили Боже – избухна в сълзи жената. – Горкото ми бебче. – Тя се хвърли в ръцете на Робин и взе да ридае на рамото й. – Как можа да се случи това?

Робин неохотно обгърна наедрелия кръст на жената.

— Много съжалявам, госпожо Бишъп.

— Доста време ти е отнело да дойдеш тук – отбеляза студено Мелани. – Минаха почти две седмици от смъртта на Тара.

— Аз сега научих. – Холи Бишъп се отдръпна от Робин. – Тръгнах от Орегон веднага, щом чух.

Робин не можа да не забележи, че очите на жената си оставаха сухи, въпреки хлиповете, разтърсвали тялото й само преди секунди.

— Живея в доста усамотено място. Нямаме нито телевизори, нито компютри.

— Тогава как изобщо разбра?

— Преподобният Сампсън, нашият водач. Той ми каза.

— Водачът ви има компютър? – попита Робин.

— Да, разбира се. Доста старомоден. Все някой трябва да знае какво става по света. Той ни препредава информацията, която ни засяга.

— На стадото си – отбеляза Мелани.

— На последователите си, да – поправи я Холи. – Той чул за стрелбата и дойде при мен. Спомнил си, че преди съм живяла в Ред Блъф, че все още имам роднини тук.

— И си е направил сметката, че внучката ти ще наследи много пари, които биха му позволили да обнови оборудването си – каза Мелани. – Дар божи, така да се каже.

— Не съм тук заради това.

— А защо си тук? – попита Робин.

— Дойдох да видя Касиди. Горкото дете. – Гласът на Холи потрепера, но сълзи отново нямаше.

— Какво става?

Робин се обърна и видя Касиди до вратата на всекидневната.

— Здравейте – поздрави Касиди жената.

— О, Боже – възкликна Холи. – Това ли е скъпото ми бебче?

— Коя сте вие?

Холи кръстоса длани на гърдите си.

— Аз съм твоята баба, миличка.

— Моята баба?

— Майката на майка ти – поясни Холи и започна бавно да се приближава към нея.

— Онази, която се отрече от нея, след като тя се омъжи за Дилън – уточни Мелани.

Холи се закова на място. Тя отвори уста, но минаха няколко секунди, докато произнесе някакви звуци.

— Е, не одобрявах брака й, вярно е – изломоти тя – но всъщност никога не съм се отричала от нея.

— Не говореше с нея. Не й помагаше – припомни й Робин.

— Тя не желаеше помощта ми.

— Ти избяга в някаква секта…

— Това не е секта, скъпа. Това е религиозен орден.

— Нима? И към коя църква е този орден?

— Ами, тя не е действителна църква, но…