Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Но ти все пак се присъедини към нея. Избяга и заряза Тара да се оправя сама.

— Тя така искаше.

— Ти така искаше – натърти Мелани.

— Бог така искаше – заяви Холи, сякаш нямаше какво повече да се каже.

— Пак ли Бог искаше Тара да бъде убита? – попита Робин. – На такъв ли бог отиде да служиш?

— Работата на Бог е тайнство – започна Холи. – Не можем и да се надяваме да разберем…

— Мислите ли, че нещата се случват по някаква причина? – прекъсна я Касиди и погледна към Робин.

Робин се усмихна, възхитена от самообладанието на детето.

— Да.

— Значи смятате, че съществува добра причина за това, че някакъв идиот отнесе лицето на мама? Че татко Грег е в кома? Че аз едва не умрях? Мислите, че Бог е планирал всичко това да се случи?

— Длъжна съм да си мисля, че има причина ние, смъртните, да не разбираме, да.

— Защо?

— Защо? – повтори Холи. – Защото…

— Защото си твърде глупава, за да мислиш сама ли? – предизвикателно изрече Касиди. – Точно това винаги казваше мама за теб, знаеш ли? Че си била твърде глупава, за да мислиш сама и затова си влязла в секта, за да може някой друг да го прави вместо теб.

Холи видимо се стегна.

— Тя ми е разказвала колко подла си била към нея – продължи Касиди. – Как постоянно си я хокала и си й натяквала, че нищо няма да стане от нея. Казвала ми е, че дядо ми толкова жадувал за топлота, че избягал с първата жена, която била мила към него.

— О, да. Тя винаги вземаше неговата страна. Дори и след като ни заряза, заради онази курва, тя обвиняваше мен и му намираше оправдания. И къде е сега горкичкият, лишен от любов човечец? – попита Холи. – Дойде ли да те утеши? Тук ли е?

— Още не – отговори Мелани. – Но съм сигурна, че всеки миг ще се появи и той.

— Изведнъж Касиди стана много популярна – присъедини се Робин. – Чудя се, защо така?

— За другите не зная – започна Холи. Без да обръща внимание на сестрите, тя се обърна право към Касиди. – Но аз съм тук, защото въпреки всичко, и независимо какво си мислиш, аз обичах майка ти. Обичам и теб. Ти си едничкото, което ми остана от нея. Моето бебче е мъртво…

— А мен не си ме виждала, откакто аз бях бебе. Нямаше да зная коя си, дори да се бях блъснала в тебе на улицата. А сега изведнъж се появяваш и искаш да ми бъдеш бабинка? Я стига. Тук си по същата причина като Дилън Кембъл.

— Дилън е тук?

— Отседнал е в „Червения петел“ – каза Мелани.

— Може да искаш да се свържеш с него – подметна Робин.

— Дилън Кембъл може да е тук, защото му е замирисало на пари, но не и аз. – Холи Бишъп сведе поглед към простата си бежова рокля. – Материалните неща никога не са значели нищо за мен. Тук съм, защото…

— Защото си обичала мама, защото обичаш и мен, аз съм едничкото, което ти е останало, твоето бебче е мъртво и това е божият план. Пропуснах ли нещо? – попита Касиди. – Уморена съм. Не искам да говоря с теб повече. – Тя отиде при Ландън.

— Хайде, Ландън. Да се качваме горе. – Хвана го за ръката и двамата поеха по стълбите.

— Касиди, почакай – викна след тях Холи.

— Повикайте ме, когато пристигне пицата – заяви Касиди, без да се обръща назад.

Робин ги проследи с очи, докато не се скриха горе зад ъгъла.

— Уау – възкликна Мелани. – Не зная за вас, но аз с всеки следващ ден все повече почвам да харесвам това момиче.

— Да, тя е същинска дъщеря на майка си – заключи Холи. – Бог да ни е на помощ.

— Какво точно си мислеше, че ще стане? – гневно попита Робин. – Наистина ли си очаквала, че след всичкото това време, след всичко случило се, Касиди просто ще те приеме с отворени обятия в живота си?

— Не зная какво съм си мислела – призна Холи. – Може би, че тя ще поиска да дойде с мен в Орегон. – Една самотна сълза се търкулна по страната й и изчезна в ъгълчето на устата. – Пожелателно мислене, предполагам. А сега, трябва да си вървя. – Тя бръкна в джоба на роклята си и извади малка бяла визитка. – Това е личният телефон на преподобния Сампсън – подаде тя картичката на Робин. – В случай, че Касиди промени намерението си.

— Карай внимателно – каза й Робин, след като отвори вратата. Холи седна зад волана на взетия под наем форд и потегли.

— Не мисля, че това ще ни потрябва – каза тя и смачка визитката в дланта си.

— Почакай – Мелани я взе от нея и я приглади.

— Какво правиш?

— Нищо не се знае.

— Знае се, че Касиди съвсем ясно даде да се разбере какво чувства към баба си.

— Касиди е дете. Чувствата на децата се сменят всяка минута.

— Ха – възкликна Робин, – мислех, че сме на едно мнение.