Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Случило ли се е нещо? – приближи се до нея Блейк.

— Имам заповед за обиск. – Шерифът протегна ръка с лист в нея.

— Заповед за обиск ли? – повтори Робин. – Какво искате да кажете?

— Това е заповед, която ни дава право да претърсим къщата.

— Той направи знак на придружаващите го полицаи.

— Може ли да я видя? – Блейк протегна ръка.

Тогава се появи и Мелани, намръщена, е ръце на хълбоците.

— Какво става?

— Имат заповед да претърсят къщата – обясни Робин.

— Дай да видя. – Мелани грабна заповедта от ръцете на Блейк.

— Изглежда редовна – каза Блейк.

— Не ме интересува колко е редовна – сопна се Мелани. – Кракът ви няма да стъпи в тази къща.

— Стига, Мелани – каза Прескът. – Дай да не правим нещата още по-неприятни, отколкото са. Не ми се иска да те арестувам.

— Не разбирам – каза Робин. – Защо искате да претърсвате къщата? Какво търсите?

— Търсят доказателства, очевидно – обясни Мелани. – Мислят, че Ландън е бил съучастникът на Алек.

— Но Алек не е направил нищо.

— Нито пък Ландън.

— Ландън вкъщи ли си е? – попита Прескът.

— Не – отговори Робин.

— А Касиди?

— Не е тук – каза Робин, решавайки, че това навярно не бе най-подходящият момент да се обяснява.

— Добре. Тогава ни пуснете вътре да си свършим работата – заяви Прескът. – Да се надяваме, че ще сме си тръгнали, докато се върнат. Ще се постараем да не създаваме голяма бъркотия. – И той даде знак на полицаите да влизат.

— Лайно такова – просъска Мелани, докато влизаха вътре. – Няма да намерите нищо.

— Започваме от втория етаж – обяви шерифът, като спря на горната площадка. – Ще бъдете ли така любезни да ми посочите стаята на Ландън?

— Ти си тоя, със заповедта за претърсване – отсече Мелани. – Сам си я намери.

Единият от полицаите остана долу, докато шерифът, заедно с останалите трима се отправиха към спалните на горния етаж. Прескът посочи на единия полицай стаята на Мелани, на другия, тази на Робин и Блейк, на третия, стаята на Касиди, а спалнята на Ландън остави за себе си.

— Ще се постараем да бъдем колкото е възможно по-бързи и внимателни – каза Прескът на Робин и Блейк, докато надяваше чифт латексови ръкавици, после дръпна завесите в стаята на Ландън и светна лампата.

— Ако счупите нещо, ще го плащате – предупреди ги Мелани.

— Ще ви помоля да се отдръпнете – каза Прескът. – Може да гледате, ако искате, но не бива да се месите по никакъв начин.

— Жалко копеле – процеди Мелани.

— Мелани… – предупредително изрече Робин.

— Какво? Да не би да искаш да ми кажеш, че той просто си гледа работата? Че това не е нищо лично?

— Защо пък да е лично? – Робин стрелна очи от сестра си към шерифа, и причината за тяхната враждебност внезапно й се изясни. – О! – ахна тя. – Сериозно? Ти и шерифът?

— Май съм забравила да го спомена – призна Мелани. – Май не си струваше да го помня.

— Може ли да не се захващаме с това сега? – попита шерифът.

— Да, същите думи използва и когато ме осведоми, че си решил да оправиш нещата с жена ти.

— И много съжалявам, че те нараних. Никога не съм искал…

— Не си ме наранил – прекъсна го Мелани. – Мамка му. Не се ласкай. Просто не ми казвай, че това не е лично.

— Съжалявам – извини се отново той и погледна глуповато към Робин. – Но нищо от това няма общо с разследването, нито с причината да съм тук. Повярвай ми, бих предпочел да съм, където и да било другаде.

Вярвам ти , помисли си Робин.

— Е, достатъчно време загубихме.

— Не само сега – вметна Мелани.

Шерифът въздъхна уморено и отвори най-горното чекмедже на шкафа, прокара ръката си с ръкавицата по бельото на Ландън, после се прехвърли на по-долното, в което се намираха тениските и чорапите му. Третото беше претъпкано с анцузи. Прескът вадеше един по един всичките, изтръскваше ги и ги мяташе на леглото.

— Дотук с обещанието, че нямало да създавате бъркотия – каза Мелани.

— Стига, Мелани – каза Робин, която още не можеше да се опомни от новината за аферата между сестра й и Прескът. – Само влошаваш нещата.

Най-долното чекмедже съдържаше пуловери и един смачкан черен дъждобран. Шерифът бръкна в джобовете му, пъхна го обратно и се смъкна на колене пред леглото.

— Внимавай, шерифе – предупреди го Мелани. – Ако правилно си спомням, не те бива много в кръста.

Челюстта на Прескът видимо се стегна, когато залегна на пода и освети с фенерчето си пространството под леглото.

— Изправи се бавно – посъветва го Мелани. – Да не получиш херния.