Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Добре – каза Прескът, останал без дъх, и се отпусна на леглото. Дали се дължеше на изтощение или на изчерпване на търпението му, не можеше да се каже. – Писна ми от сарказма ти. Или престани да се правиш на умница, или ще дочакаш края на обиска в колата ми. Ти избираш.

Мелани подигравателно вдигна ръце и прокара пръсти през устата си, все едно затваряше цип.

— Благодаря. – Прескът се пресегна да отвори най-горното чекмедже на нощното шкафче.

Няма да намериш нищо там, освен хартия и моливи , помисли си Робин, припомняйки си как самата тя бе претърсила вещите на Ландън.

Шерифът извади голямата топка ластици, повъртя я в ръцете си и пак я върна в чекмеджето. Прехвърли се на долното чекмедже и прелисти купчина комикси.

— Ама че колекция си има – отбеляза и се прехвърли на нощното шкафче от другата страна на леглото. Още хартия, още моливи, химикалки, както и отделни листчета, включително скиците на Касиди.

Само дето лицето на Касиди вече не беше разпознаваемо: то беше изцяло задраскано с яростни черни линии.

— Някой не е останал особено доволен от работата си – забеляза шерифът и върна рисунките в чекмеджето. Робин едва потисна възклицанието си.

Какво означаваше това? Защо Ландън бе зачеркнал лицето на Касиди от скиците си?

— Я чакай – спря се внезапно Прескът. – Какво е това?

Робин се наведе напред. Очакваше да види стъклен глобус с изкуствен сняг и миниатюрна пластмасова балерина, въртяща се в центъра му. Вместо това видя нещо черно и издуто, вълнено.

Шерифът го разви подчертано внимателно и го показа.

Беше маска за ски.

Робин прехапа устни, до нея Мелани се стегна, лицето й пребледня. Как съм могла да я пропусна?

— Брайън! – провикна се шерифът. – Питър! Веднага тук!

Двама от полицаите моментално се втурнаха вътре, покрай

Робин, Мелани и Блейк.

— Приберете това – нареди Прескът.

— Вие сте го подхвърлили – с треперещ глас произнесе Мелани.

— Глупости, и ти го знаеш. – Шерифът пусна маската в плика, подаден му от единия полицай. – Вие, момчета, намерихте ли нещо?

— Не още.

— Занесете това в колата и продължете.

Полицаите излязоха.

— Да не ми кажеш, че Ландън е вземал уроци по ски? – Прескът попита Мелани.

Като никога, Мелани замълча.

В гардероба шерифът откачи всяка дреха от закачалката й, провери джобовете на всеки чифт джинси и на всяка риза, преди да ги хвърли на леглото.

Аз проверих тези джобове , помисли си Робин. Там нямаше нищо. Трябваше обаче да признае, че нейното претърсване бе доста повърхностно. Отдъхна с облекчение, когато нищо не излезе от претърсването и на Прескът.

Той клекна и коленете му силно изскърцаха от усилието.

Този път не последваха заядливи забележки от Мелани. Робин се пресегна да я потупа по ръката, ала тя се отдръпна като попарена.

Робин затаи дъх, когато шерифът освети с фенерчето си всички ъгли на дългия, тесен гардероб, а после навря пръст във всяка обувка и маратонка. Моля те, нека не открие още нещо, каза си тя, осъзнала внезапно, че Прескът е спрял на място.

— Какво има?

Шерифът въздъхна и с мъка се изправи на крака. Усилието се бе изписало на лицето му, което бе поруменяло заплашително. Протегна ръка напред и бавно разтвори дясната си длан, в която имаше смачкана салфетка. Разтвори я и отвътре се показа малка брошка във формата на пеперуда от смарагди и рубини. До нея лежеше диамантен годежен пръстен и прилежащата му халка.

— О, Боже! – Робин се свлече в ръцете на Блейк.

— Мисля, че тези неща принадлежаха на Тара – обяви Прескът и отново повика полицаите да приберат доказателствата.

Мелани се свлече по стената на пода. Тялото й бе омекнало като на парцалена кукла.

Робин коленичи до сестра си.

— Може ли някой да донесе чаша вода, моля?

След секунди се появи единият полицай с пластмасова чаша с вода и Робин я доближи до устните на сестра си. Мелани гневно я отмахна с ръка. Тя прелетя през стаята, удари се в краката на шерифа и остави след себе си змиевидна мокра следа.

— Къде е Ландън сега? – попита Прескът.

Мелани не каза нищо.

Шерифът погледна към Робин.

— Къде е той?

Робин поклати глава.

— Не зная.

— Нали съзнавате, че не правите на момчето никаква услуга, като не ни сътрудничите? Така или иначе ще го намерим, и съм сигурен, че в интерес на всички е, никой да не пострада.

— Не знаем къде е – повтори Робин. – Някъде навън е цялата сутрин.