Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— С Касиди ли?

— Бяха излезли, когато се събудихме. Предполагаме, че са заедно.

Прескът въздъхна дълбоко.

— Което означава, че Касиди може би е в опасност.

— О, Боже – проплака Робин, сещайки се за зачеркнатото лице на Касиди по рисунките. Точно , като на майка й. – О, Боже – изхлипа за трети път.

— Не ме интересува какво сте намерили – обади се Мелани с толкова равен глас, сякаш бе изгладен е парна ютия. – Ландън никога не би наранил Касиди. Той винаги я е закрилял.

— Струва ми се, че е време да почнеш да ни казваш истината, не мислиш ли? – попита шерифът.

— За какво говорите? – почуди се Робин.

— Мелани – подхвана Прескът и в гласа му се долови неочаквано нежна нотка. – Не си сигурна къде е бил Ландън в нощта на стрелбата, нали така?

Мелани не каза нищо. Не се налагаше. Лицето й говореше вместо нея.

— Един човек е мъртъв – продължи той, – а баща ти и едно дванайсетгодишно момиче бяха тежко ранени. Виж, разбирам желанието ти да защитиш сина си, но като продължаваш да ни лъжеш, не само не го защитаваш, а го подлагаш на опасност да бъде убит.

Мелани отправи празен поглед напред в нищото. Минаха няколко секунди, преди да проговори.

— Той имаше тежък ден – подхвана с чужд глас. – Клатеше се и крачеше. Не искаше да говори с мен. Не искаше нито да рисува, нито да разглежда комикси. Не можех да го успокоя. Обадих се на Дони…

— Дони Уорън ли? – попита объркан шерифът.

— Дони винаги е бил много добър с него. Извежда го на разходка с мотоциклета си, яздят заедно. Той знае как да го предразположи, когато аз не успявам. Затова му се обадих и му казах, че съм разтревожена. Той веднага дойде тук и взе Ландън в ранчото си.

— Искаш да кажеш, че Ландън е бил с Дони Уорън през онази нощ?

— Да.

— Цяла нощ ли?

— Не зная. Бях изтощена, затова взех приспивателно и си легнах.

— Значи нямаш представа по кое време се е върнал Ландън?

Мелани поклати глава.

Робин се мъчеше да разбере какво става. Бижутата на Тара бяха намерени в стаята на Ландън, уличавайки го в убийството й. Сестра й току-що бе признала, че Ландън е бил е Дони Уорън поне през една част от нощта, което уличаваше и Дони. Какво означаваше това?

— Ами Алек? – попита тя. Ако Ландън е бил с Дони през онази нощ, това не оневиняваше ли брат й?

— Всички те може да са действали заедно – заяви шерифът, смазвайки надеждата й като буболечка. – Касиди така и не каза със сигурност колко мъже е имало в къщата онази нощ. И не забравяйте маската за ски, която полицията на Сан Франциско намери в апартамента на брат ви.

— Което би могло и да е съвпадение.

— Никога не обръщам внимание на съвпаденията в разследването на убийства – каза шерифът и се отправи към вратата.

— Но Дони дори не познаваше Алек – възрази Мелани. – В това няма никакъв смисъл. Какъв мотив би могъл да има? Какъв мотив би имал Ландън?

Шерифът не отговори, но Робин предположи, че според него, мотивът на Алек е бил личен, а на Дони финансов. А що се отнася до Ландън, вероятно комбинация от двете. А може Ландън да е бил просто удобна пешка, използвали са го само, за да влязат в къщата, без да събудят подозрения.

— Какво ще стане сега? – попита Блейк.

— Ще посетим Дони. Той не знае какво се е случило тук, нито, че сме намерили нещо. Да се надяваме, че ще открием Ландън и Касиди. Стискайте палци, никой да не направи нещо глупаво и момичето да е добре.

О, Боже. Касиди…

— Идвам с вас – каза Мелани и започна да се изправя, залитайки.

— Не.

— Вие ще изплашите Ландън. Той лесно изпада в паника… Не искам да пострада. Моля ви. Може да помогна.

Робин си помисли, че за пръв път в живота си чува сестра си да се моли за нещо.

— Ние също идваме – заяви тя, и Блейк кимна в съгласие.

Прескът въздъхна.

— Добре. Но ще стоите настрана и ще правите, каквото ви кажа. Давате ли дума?

Робин и Блейк кимнаха тутакси, Мелани след малко.

Шерифът нареди на един от полицаите да остане в къщата, в случай, че Ландън и Касиди се върнат. Прати друг в съда да вземе заповед за обиск на къщата и имота на Дони, после се качи, заедно с останалите в колата. Блейк седна зад волана на своя лексъс, а Робин и сестра й се настаниха на задната седалка.

По страните на Мелани се стичаха сълзи и Робин инстинктивно се пресегна и я хвана за ръката.

За нейна безкрайна изненада, Мелани не се отдръпна.

Харлито на Дони Уорън бе паркирано на обичайното си място отстрани на хижата, когато малката процесия зави по алеята му. Старият му шевролет бе оставен по-надолу по пътя, по-близо до обора.