Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Виж. Не харесвам Холи, но тя наистина е баба на Касиди. А в крайна сметка ще трябва да се вземе решение кой ще се грижи за нея в дългосрочен план. Защото е дяволски сигурно, че това няма да съм аз. Не и, когато тя си има баща и баба, и те двамата нямат търпение да си я вземат.

— Знаеш толкова добре, колкото и аз, че и двамата се интересуват само от наследството й – възрази Робин.

— Което не е мой проблем. Касиди не е мой проблем. И ако имаш достатъчно ум, няма да позволиш чувството за вина и криворазбраната лоялност да я направи твой проблем.

— И какво предлагаш? Просто да я изоставим?

— Не предлагам нищо. Само заявявам, че нямам намерение да ставам майка на това дете. Що се отнася до майчинството, моята работа в това направление приключи. А и повярвай ми, то съвсем не е нещо, по което да се прехласваш. Изглежда, че тя или: а/ отива да живее с баща си или с баба си; б/ попада под опеката на съда; или в/ ти я вземаш с теб в Лос Анджелис. Това са възможностите. – Мелани погледна предизвикателно към Блейк. – Ти какво ще кажеш, Блейк? Готов ли си да станеш баща на тийнейджърка, която почти не познаваш?

— Има доста неща, по които да се помисли – призна той след няколко секунди.

— Да, и за жалост, нямаме много време. Дори баща ни да преживее уикенда, най-вероятно ще вегетира до края на дните си, а аз, колкото и да ми е приятно да сме заедно, не мога да остана гостоприемна домакиня завинаги. Трябва да се върна на работа. В „Тили“ няма да ми пазят мястото безкрайно. А и нищо няма да постигнете, ако се мотаете тук неопределено време.

— Брат ни…

— … е в затвора. Нищо не можеш да направиш по този въпрос, освен може би да го посещаваш за по половин час-два пъти седмично до процеса, който пък може да е чак след шест месеца. И то, при положение, че той се съгласи да го посещаваш. Наистина ли си готова да преустановиш живота си за толкова дълго? Не мисля. Не. Купонът свърши. Годеникът ти се връща в Лос Анджелис в неделя и силно ти препоръчвам да идеш с него. Какво ще правите с Касиди, зависи от вас. Но бъди честна, Робин. Ти не я искаш повече от мен.

Робин сведе глава. Думите на сестра й паднаха тежко на раменете й. Колкото й да ги ненавиждаше, не можеше да ги отхвърли с лека ръка. Наистина ли искаше да поеме отговорността да вземе Касиди в Лос Анджелис да живее с нея и Блейк? Готова ли бе да стане майка на тийнейджърка, да отгледа детето на Тара като свое?

— Ще обмислим нещата – каза Блейк, обви раменете й с ръка и я обърна към всекидневната.

И тогава я видяха.

Касиди стоеше най-горе на стълбите, с отворена уста и насълзени очи.

— Касиди… – протегна се към нея Робин. От колко време стоеше там? Каква част от разговора им беше чула?

В отговор момичето се обърна и хукна обратно. След секунди вратата на стаята й се захлопна.

— Честно, не знаех, че е там – побърза да каже Мелани.

— Ще говоря с нея – каза Робин.

— И какво ще й кажеш?

Робин поклати глава.

— Нямам представа.

— Е, какво ще правим? – попита Робин. Тя лежеше до Блейк и сърцето й прескачаше от тревога.

— Ти какво искаш да направим? В крайна сметка, решението е твое.

— Не. То засяга теб толкова, колкото и мен. Трябва да го решим заедно.

— А ако кажа, че не съм готов?

— Това ли казваш?

— Не зная.

Наближаваше полунощ. От вечеря не бяха престанали да се лутат, преглеждаха отново възможностите си, изреждаха всички „за“ и „против“. Никой, освен Мелани, не беше гладен, и по-голямата част от огромната пица, която бяха поръчали, си остана в кутията. По някое време Ландън бе слязъл и бе хапнал няколко парчета, но Касиди си остана заключена в стаята, въпреки непрестанните опити на Робин и Блейк да я накарат да говори.

— Добре – каза Блейк, – дай да вземем компромисно решение. Да предложим Касиди да остава с нас за част от времето.

Робин се надигна и седна до него, размишлявайки над думите му.

— Няма да стане, дори Мелани да се съгласи, което тя няма да направи. На Касиди й е нужна стабилност. Трябва й любов. – Затвори очи и си пое дълбоко дъх. – Нужни сме й ние.

Настана дълго мълчание.

— В такъв случай, нещата са уредени – заяви Блейк. – Решението е взето.

— Правилното ли е?

— Времето ще покаже.

— Ами ние? – попита тя.

— Какво за нас?

— Не искам да те загубя.

Нова дълга пауза.

— Няма да ме загубиш – каза Блейк. – Не си ли го разбрала вече?

Робин се извърна към него.

— Толкова те обичам.

— И аз те обичам.