Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Как се справяш дотук? – шерифът попита Касиди.

— Добре – заяви Касиди, но лекото потрепване на гласа й показваше друго. Тя заби нокти в опакото на дланта на Робин.

— Мислех си да започнем, като още веднъж опишем събитията от онази нощ. – Прескът помълча, за да им даде възможност да осмислят думите му. – Събудила си се от силни гласове и си слязла по стълбите да видиш какво става…

Очите на Касиди се изцъклиха, сякаш сцената се разиграваше пред нея. Тя пусна ръцете на Робин и Блейк и запристъпва като сомнамбул към стълбището вляво. Останалите я последваха.

— Чуваше се като караница – каза тя и спря в основата на стълбите, – затова станах от леглото и слязох на пръсти по стълбището да видя какво става. Гласовете станаха по-силни. – Тя почна малко по малко да отстъпва към всекидневната. – Този, единият, крещеше. Беше наистина бесен.

— Можеш ли да си спомниш думите му сега? – попита шерифът. – Разпознаваш ли гласа му?

Касиди наклони глава, сякаш се вслушваше в нещо.

— Не. – Тя спря и ахна, когато съзря кръвта, покриваща килима във всекидневната и по-голямата част от мебелите. – О, Боже.

— Не влизай там – обади се Робин и тутакси забеляза в погледа на шерифа предупреждението да не се меси.

— Видях двама мъже – продължи Касиди. – Единият размахваше пистолет и крещеше: „ Спри да се ебаваш с мен, лайно такова, или кълна се, че ще застрелям кучката . Ще гръмна тази кучка на мига. “

Робин затвори очи. Излизащи от устата на детето, тези думи бяха толкова шокиращи, колкото първия път, когато ги бе чула.

— А другият? Той какво каза? – попита шерифът.

— Той така и не каза нищо.

Робин се опита да отгатне какво ли си мислеше шерифът. Двама мъже, и двамата високи и мускулести, единият крещи заповеди с глас, който Касиди не може да разпознае, другият мълчи.

Алек и Ландън?

Очите на Касиди се разшириха при вида на нещо, което се появи в ума й.

— Тати се хвърли напред и онзи мъж го цапардоса с пистолета отстрани по главата. Тати падна и мама почна да пищи.

— Кой от двамата цапна баща ти? – попита Прескът. – Тоя, дето крещеше или мълчаливият?

— Тоя, дето крещеше.

— А ти къде точно беше застанала?

Касиди стоеше на входа на всекидневната.

— Тук.

— И никой ли не те видя?

— Не. Не още.

— Какво стана после?

— Онзи застреля мама.

— Кой? – не спираше с въпросите шерифът. – Крещящият или другият?

— Другият.

— Мълчаливият?

— Да.

Робин се постави на мястото на шерифа и се опита да си представи как мозъкът му смила тази информация. Ако Алек и Ландън бяха наистина двамата мъже в къщата през онази нощ, то сигурно Алек бе крещящият, понеже Касиди несъмнено би разпознала гласа на Ландън.

И все пак, дори и да имаше някакъв извратен смисъл в това, Алек да е мразил баща им дотолкова, че да го простреля, то нямаше абсолютно никакъв смисъл Ландън да убива Тара. Ако истинският мотив е бил отмъщението, не трябваше ли Алек да застреля Тара лично? Припомни си смразяващите думи на Дилън Кембъл: „Ако съм искал тази курва да умре, лично щях да се заема. Нямаше да оставя цялата веселба на някой друг. “

Освен, разбира се, ако Ландън не се бе папикьосал и не бе почнал просто да стреля.

Само че стрелецът бе улучил Тара в лицето. Това бе нещо лично. Не беше паника.

Глождеше я и друг въпрос: ако Алек бе дошъл в Ред Блъф, очаквайки да се срещне с Тара, както сам твърдеше, а Тара му бе казала, че се е отказала и го е вбесила до степен да я убие, както си въобразяваше шерифът, кога е имал време да се свърже с Ландън?

Освен ако Тара вече не е била скъсала с него – тогава брат й би имал достатъчно време да се озлоби и да планира отмъщението си, както и да се свърже с Ландън и да го включи в плана си…

Освен, освен, освен…

— Сигурна ли си, че мълчаливият е застрелял майка ти? – попита Робин. Свят й се виеше от тези „освен ако“.

— Робин, моля те – предупреди я шерифът.

— Да, сигурна съм – потвърди Касиди, местейки очи от Робин към Блейк. После добави: – Не. Чакайте. Не зная. Може да е бил и другият. Възможно е да е бил и другият. – Очите й се напълниха със сълзи. – Не зная.

Прескът си прегледа бележките.

— В болницата ти ни каза, че е бил вторият, мълчаливецът, че той е застрелял майка ти. Беше много ясна по този въпрос, съвсем сигурна.

— Да – отрони Касиди, – но сега не съм. Може да е бил и другият. Всичко стана толкова бързо и аз бях толкова уплашена.

— Всичко е наред, миличка – каза Робин.