Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Знаехте ли за брат ви и Тара? – попита един от тях, докато си проправяха път в залата.

— Вярно ли е, че са имали афера? – подвикна друг.

— Касиди разпозна ли брат ви като човека, който я е прострелял?

— Брат ми е невинен – повтори Робин. Гласът й сега бе с цяла октава по-висок и с много децибели по-силен отпреди малко.

— Добре, достатъчно – предупреди Макалистър, но Робин не бе сигурна дали говори на нея, или на репортерите.

Блейк поведе Робин към една скамейка в предната част на отделението за посетители. Тя огледа подиума на съдията, мястото за свидетелите, бюрото на стенографа, отделението на съдебните заседатели, дългите маси на обвинението и защитата и петте реда скамейки за зрителите. Също като по телевизията , помисли си тя. Може би малко по-светло, понеже точно срещу журито цялата стена бе в прозорци. Имаше изобилие от впечатляващи дърворезби, но липсваше цвят, с изключение на големия американски флаг, поставен на видно място в предната част на залата. И стените, и подът бяха бежови. Нямаше килим. Останалата част от помещението бе мътна, като леко разфокусирана снимка.

— Сигурна ли си, че си добре? – попита Блейк.

— За нищо не съм сигурна.

Блейк хвана ръката й и я държа, докато приставът обявяваше, че съдът започва заседание и нареди на всички да станат за пристигането на съдията. Той се казваше Робърт Уест, имаше достолепна бяла коса и изискан вид. Ниско на носа му се крепяха очила с телени рамки, допълващи образа на народен човек и добронамерен дядо.

— Изглежда мил – изрече с надежда Робин.

Съдията нареди на пристава да доведе първия подсъдим, някакъв мъж, обвинен в кражба от местния супермаркет. Той претендираше, че е невинен и беше пуснат под гаранция до процеса.

— Това е добре – каза Робин, докато водеха втория затворник пред съдията. Обвинението бе просто нападение, и той също бе пуснат да чака процеса си под гаранция. – Добре – повтори Робин. Двама от двама.

Следващият беше брат й. И той, подобно на предишните двама обвиняеми, беше в оранжев гащеризон. След всичките пари , които пръсна по моловете , помисли си Робин. Раменете му се бяха смъкнали пораженчески, също като на Мелани. Робин леко се изправи на мястото си, вдигна дясната си ръка и разпери пръсти, в опит да привлече вниманието му. Само натискът откъм ръката на Блейк я накара да седне отново.

Дори и да беше я забелязал, Алек не го показа. Той беше с гръб към нея, вторачен право напред в съдията, с Джеф Макалистър до себе си. Прочетоха обвиненията и Алек бе попитан какво твърди.

— Невинен, ваша светлост – отговори той.

Също като по телевизията , помисли си отново Робин и се зачуди внезапно, дали пък това не бе още един от необикновените сънища, които й се явяваха, откакто бе пристигнала в Ред Блъф. Моля те , нека се събудя. Нека този ужасен кошмар да свърши.

Но разбира се, не сънуваше и тя го знаеше. Този кошмар беше истински и нямаше да свърши, докато Алек не бъдеше оправдан, а убийците на Тара, които бяха простреляли и баща й и Касиди, не бъдеха хванати и изправени пред правосъдието.

— Обвинението иска задържане – заяви прокурорът. Тя беше около четирийсетгодишна жена, с къса кестенява коса, подчертаваща дълбоките торбички под очите й. Беше облечена в черна разкроена пола и бледожълта блуза, която Робин бе мяркала на корицата на каталога на „Брукс брадърс“. Нямаше друг грим, освен бледорозовото червило. Гласът й потреперваше от справедливо възмущение. – На обвиняемия са повдигнати обвинения в убийство и опит за убийство, както и за нахлуване, кражба и вандализъм. Той хладнокръвно е убил бившата си любовница и жестоко е ранил съпруга й, който бе стълб на тази общност, и който и сега е в болница в критично състояние, без надежда да оцелее. Застрелял е също така едно беззащитно дете. Ако бъде освободен под гаранция, няма съмнение, че ще се опита да избяга от страната, като се има предвид, че вече е пробвал да го направи.

— Ваша чест – започна Макалистър, – няма основания да се смята, че подсъдимият ще избяга. Той има дълбоки връзки с тази общност и е живял тук през по-голямата част от живота си. Понастоящем е отседнал у сестра си, а колата и паспортът му вече са иззети.

— Колата и паспортът му са иззети по време на неуспешния му опит да избяга в Канада – прекъсна го обвинителката. – А е напуснал Ред Блъф преди повече от пет години, след като баща му, за чието прострелване е обвинен, се е оженил за дотогавашната му годеница, за чието убийство също така е обвинен. Той отказва да сътрудничи по какъвто и да било начин…