Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Молбата за освобождаване под гаранция се отхвърля – провъзгласи съдията, преди още прокурорката да се е доизказала. До процеса обвиняемият остава с мярка задържане под стража. – Удари с чукчето си и Алек бе отведен от залата.

— О, не – проплака Робин. – Горкият Алек.

— Нямаше вероятност да го пуснат под гаранция – напомни й Макалистър. Репортерите в дъното се разшумяха, в очакване на изявлението, което Макалистър им бе обещал по-рано.

— Какво следва сега? – Блейк попита Макалистър.

— Ще се срещнем следващата седмица, ще определим дата за процеса, ще се запознаем с доказателствата им. Доколкото разбирам дотук, процесът срещу брат ви не е особено силен и е основан изцяло на косвени доказателства. Нищо не го свързва физически с местопрестъплението, няма ДНК, няма очевидци, освен едно травмирано дванайсетгодишно момиче, което дори не е сигурно колко точно мъже е имало в къщата. Враговете на баща ви не са били малко. Според мен, ще се получи добър процес на база основателно съмнение.

В общи линии той повтори същото и пред пресата, като омаловажи мотива и възможността и акцентира върху липсата на твърди доказателства от страна на обвинението. И добави, че след като на Алек е отказано освобождаване под гаранция, ще настоява на правото на клиента му на бърз процес.

— Какво точно означава това? – Робин попита Блейк. – За седмици ли говорим? Или за месеци?

— Бих предположил, че нищо няма да се случи до есента.

— Есента?

— Поне.

— О, Боже. Не можем да допуснем това да се случи. Той ще умре там вътре. Трябва да открием кой е направил това.

Блейк я хвана за ръка и я поведе към изхода на залата.

Шерифът ги чакаше отвън.

— Робин… Блейк – Той докосна с пръсти периферията на шапката си. – Надявах се днес следобед да се отбия при вас…

Робин не забави крачка, нито погледна към него.

— Върви по дяволите – изръмжа тя.

Точно в два часа следобед шерифът цъфна на вратата им.

— Не искаме да купуваме нищо – заяви Мелани, готова да затръшне вратата под носа му.

— Тук съм, за да се видя с Касиди.

— Тя не иска да се вижда с вас – заяви Робин, застанала зад гърба на сестра си, така че телата на двете барикадираха входа.

— Имам право да разпитам момичето.

— Тя няма какво да ви каже.

— Това шериф Прескът ли е? – чу се гласът на Касиди от вътрешността на къщата.

— Всичко е наред, миличка – провикна се обратно Робин. – Не си длъжна да говориш с него.

— Не, няма проблем. Искам да го видя.

— Мисля, че това е моят шанс. – Шерифът изчака Робин и сестра й да отстъпят встрани, свали си шапката и влезе в къщата.

— Тук съм – провикна се отново Касиди.

Мелани и Робин последваха шерифа във всекидневната, където Касиди и Блейк, седнали на дивана, гледаха някаква следобедна сапунена опера по телевизията. Тя носеше дрехите, които Робин и Блейк й бяха купили от „Трендсетърс“ предишния ден. Краката й бяха боси.

— Извинявай, че те безпокоя – поде шерифът. – Надявам се, че не прекъсвам нещо важно. – Той посочи към екрана, където една актриса с огромна коса и гърди се давеше в сълзи, а по страните й на черни ленти се стичаше гримът й.

— Любимото ми шоу. „Кървящи сърца“ – осведоми го Касиди. – Това е Пени. Тя току-що каза на близначката си, Емили, че баща им я е насилвал от години, и сега горката Емили не знае на кого да вярва.

Зная как точно се чувства , помисли си Робин, седна до Касиди и взе ръката й в своите.

— Как се чувстваш днес? – попита я шерифът, пристъпвайки неловко от крак на крак.

— Доста добре. – Касиди натисна дистанционното в скута си и екранът потъмня.

— Донесох ти телефона. – Шерифът го извади от джоба си и й го подаде.

Касиди го притисна до гърдите си като плюшена играчка.

— Много ви благодаря. Чудех се какво ли е станало с него.

— Стискала си го в ръка, когато са те намерили парамедиците. Ние го почистихме… – Той не довърши изречението си. – Добре ли се държат с теб тук?

— Не – обади се от прага на стаята Мелани, – тормозим я. Всъщност, само секунди, преди да дойдете, я бяхме провесили с главата надолу от тавана.

— Може би аз и Касиди трябва да поговорим насаме – каза шерифът.

— Няма начин. – Робин погледна към Блейк за подкрепа.

— Боя се, че сте залепен за нас, шерифе. Момичето е малолетно.

— Да, така е – съгласи се Прескът. – Но предполагам, че бих могъл да призова социалните. Надявах се да не ги въвличам, обаче…

— Какво искате да кажете с това, „социалните“? – попита Касиди и се огледа из стаята с нарастваща паника в очите. Защо ще викате социалните?