Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Пристигнаха вкъщи петнайсет минути по-късно. Шерифът паркира в началото на алеята, за да може Блейк да навлезе в нея и да спре възможно най-близо до входа.

Колата на Мелани не се виждаше никъде. Което е добре, прецени Робин. Сестра й нямаше да е никак възхитена да види Касиди, и още по-малко – шерифа.

— Май няма никой вкъщи – отбеляза Прескът, докато помагаше да пренесат Касиди. – Сигурно още са в ранчото на Дони.

— Това, предполагам означава, че продължавате да ни следите – настръхна Робин.

— Просто внимавам на някого да не му хрумнат лоши идеи.

— Какво имате предвид? – попита Касиди. – Какви лоши идеи?

— Нищо, за което ти да се притесняваш, миличка – отвърна шерифът. – Сега, мислиш ли, че си достатъчно силна да стигнеш сама до вратата?

— Искаш ли да те нося? – попита Блейк, преди Касиди да отговори.

В кафявите като на кошута очи на момичето премина вълна на облекчение.

— Благодаря. – Той я вдигна на ръце, тя облегна глава на рамото му и двамата влязоха в къщата.

Робин погледна към пътя, където вече имаше три коли, от които слизаха фотографи с апарати с дълги обективи. Докато ги наблюдаваше, се зададе малък камион на „Фокс нюз“, спря и от него изскочи мъж, крепящ на раменете си камера.

— Мамка му – изруга Робин. Мелани ще получи пристъп , щом види този медиен цирк. Дори в градче с размера на Ред Блъф нямаше спокойствие. – Нищо ли не можете да направите по този въпрос? – попита тя шерифа.

— Докато стоят на обществена територия, ръцете ми са вързани. Мога да сложа един от служителите си в началото на алеята да пази някой да не влезе. Но може би е по-добре да се консултирате със сестра си по този въпрос.

Това би било доста забавно , помисли си Робин и отиде да отключи входната врата. После почака Блейк да пренесе Касиди през коридора до всекидневната. Той внимателно я постави на дивана и седна до нея, а детето продължи да се обляга на него.

— Е, шерифе, благодаря ви – каза Робин, когато с изненада установи, че той още се навърта там, – задето се погрижихте да се приберем безопасно. Оттук нататък ще се оправим сами.

— Дали не ви се намира някакво студено питие? – попита той.

— Аз ще донеса – предложи Блейк. – И на мен ще ми дойде добре едно питие.

— Не – обади се Касиди и здраво стисна ръката му. – Не ме оставяй.

— Какво ще кажете да сложа тези цветя във ваза – Робин взе букета от Касиди – и да донеса една кана с вода тук? – Шерифе, имате ли нещо против да ми помогнете?

Прескът я погледна умислено.

— С удоволствие. – Той я последва по коридора. – Струва ми се, че искате да ми кажете нещо – каза веднага, щом влязоха в кухнята.

— Какво, но дяволите, се опитвате да направите на това дете? – избухна Робин и остави цветята на плота.

— Не съм сигурен, че разб…

— Как ли пък не! Защо сте предложил на Касиди да се върне в къщата на баща ми?

— Идеята не е лишена от смисъл.

— Тя е само на дванайсет! Майка й беше убита. Преживя ужасна травма. И вие искате да я преживее отново?

Шериф Прескът сниши гласа си, може би се надяваше и Робин да направи същото.

— Аз водя разследване за убийство, Робин. Касиди е единственият ни свидетел.

— Но тя е също така и жертва. А вече ви каза, че не може да идентифицира мъжете, които са били в къщата онази нощ.

— Тя си мисли , че не може, но като се върне в къщата може и…

— Не, аз няма да позволя това.

— Не мисля, че това решение ще го вземете вие. Касиди изглежда готова…

— Касиди е малолетна – напомни му Робин. – И ако се налага да наема адвокат и да издействам съдебна заповед, за да ви спра, точно това и ще направя.

— Нещо друго?

— Всъщност, да, има и друго.

Шерифът наклони глава на една страна като любопитен булдог.

— Престанете да тормозите брат ми. Не можете да го накарате да стои в Ред Блъф безкрайно, с надеждата да се сдобиете с достатъчно доказателства, за да го арестувате. Той си има живот в Сан Франциско и вие нямате право да го задържате тук. Както аз виждам нещата, можете да избирате между две възможности: или го арестувайте, или го оставете на мира. Пикай, или излизай от клозета, както би казал баща ми. – Самата Робин остана поразена от избухването си. Още повече се потресе от това, че цитира баща си.

— Наред ли е всичко тук? – провикна се от другата стая Блейк.

— Наред е – викна в отговор Робин. Намери една стъклена ваза в шкафа над мивката, наля вътре вода, подреди лалетата и видя как те почти моментално посърнаха. – Ето – обърна се към шерифа, след като взе някаква кана от същия шкаф, и едва ли не я навря в коравия му корем. – Можете да я напълните с лед. – После потърси чаши.