Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Да – призна Робин. – Май съм си мислела, че ще му е предостатъчна.

— Всъщност, според мен това бе част от проблема.

— Не разбирам.

— Мога ли да съм пределно откровена?

Робин едва не се разсмя. Тара беше мъртва, баща й бе смъртно ранен, а тя седеше в някакъв офис и бе утешавана от последната му любовница. Една баба, ни повече, ни по-малко.

— Обезателно – вдигна примирено ръце. – Бъдете откровена.

— Според мен, баща ви не си е давал напълно сметка в какво се въвлича, като се е оженил за Тара. Тя не само беше много по-млада, но и имаше малко дете. Той бе забравил какво е в краката ти да се мотае дете по цял ден, всеки ден. Не, че не обичаше Касиди. Обичаше я. Но колкото тя порастваше… е, знаете какви са момичетата на възрастта на Касиди. Не са от най-лесните. Двете с майка й се караха много. Баща ви ненавиждаше това. Тара пък мразеше да дели една къща със сестра ви и горкото й момче. Постоянно натякваше на Грег, че трябва да се преместят на свое място. Явиха се и други проблеми… в спалнята.

— Проблеми?

— За нещастие, вместо да накара баща ви да се почувства млад отново, Тара го накара да се почувства доста стар и то, доста бързо. Вината не беше нейна, наистина. Но тя притежаваше голяма енергия. На баща ви му беше трудно да се придържа към този ритъм, ако ме разбирате правилно.

Робин кимна. Помъчи се да изтрие образа на баща си и Тара в леглото, който бе почнал да се формира в главата й.

— Веднъж ми каза, че бил забравил какви сте в леглото вие, трийсетгодишните. – Джаки се засмя при спомена. – Притесняваше се за сърцето си, казваше, че се бои, че тя ще го убие. Не нарочно, разбира се. – Тя си пое дълбоко дъх. – Искате ли нещо за пиене? Вода? Изглеждате малко…

Робин положи съзнателно усилие да отпусне мускулите на лицето си.

— Не, нищо. Благодаря ви, добре съм. Казвахте, че…

— Сигурна ли сте, че искате да чуете това?

— Напълно. – Всъщност, съвсем не.

— Работата беше там, че баща ви се имаше за голям любовник. Не ме разбирайте погрешно – той си беше. За мъж на неговата възраст и за жена на моята. Но момичетата на вашата очакват повече… потентност. А в днешно време искат – не, изискват – и оргазми. Жените на моята възраст – е, ние сме щастливи, ако изобщо има някакъв мъж. Нито очакваме, нито искаме, по дяволите, някой да остава по цяла нощ. Хем е болезнено, хем, честно казано, е малко отегчително. Взели сме си своето от любовната игра през годините. Знаем кое върши работа и кое не. Искаме просто да стигнем до същината. Шокирах ли ви?

— Не. – Да.

— Във всеки случай, опитвам се да стигна дотам, че според мен, на баща ви му харесваше, че с мен нямаше нужда да се старае толкова. Той имаше нужда да се възхищават от него. А аз му се възхищавах. Толкова е просто.

— А съпругът ви? – попита Робин. – Неговите нужди?

— О, съпругът ми изгуби интерес към секса още преди години. Поне към секса с мен.

— И той ли се е срещал с други жени?

— С други мъже, както се оказа. – Джаки сви рамене. – Удивително е, че може да живееш с някого години наред, и така и да не узнаеш какъв е всъщност.

— А не беше ли ядосан, когато разбра за аферата ви, не ви ли заплаши?

— Само заради шоуто. Неговият начин да продължи да се преструва. Малко хора знаят за другите му… интереси.

— Значи не мислите, че…

— Че той е застрелял баща ви? Няма начин. Защо да го прави? В действителност, мисля, че той изпита по-скоро облекчение, когато разбра за мен и Грег. Това означаваше, че няма защо да се чувства толкова виновен вече. А не забравяйте, че баща ви бе не само мой любовник, но и много щедър работодател. А сега, само един Бог знае, какво ще стане. Дали ще имам работа все още… – тя изхлипа. Както и да е. Това не е ваша грижа.

— Сещате ли се за някой друг, който би могъл да направи това? – попита Робин, доволна, че вече не говорят за сексуалния живот на баща й. – Някой пренебрегнат служител или недоволен клиент…?

Джаки Инграм поклати глава толкова енергично, че кокът на тила й се разхлаби и кичури тъмна коса се посипаха по раменете й.

— Баща ви беше властен и инатлив, дори груб понякога, и наистина, не всички го харесваха, но не мога да си представя нито някой от служителите ни, нито от клиентите, да е бил толкова ядосан, че да направи нещо такова да убива хора, да застреля дете , не. – Тя млъкна за малко. – Баща ви няма да се оправи, нали?

— Не изглежда добре. – Робин стана. – Трябва да вървя.

Джаки Инграм тутакси също се изправи.