Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Ами, в момента работи само основният състав. Докато не разберем… Извинете. Имате ли назначена среща?

— Не – побърза да отговори Робин. – Аз съм… Аз съм Робин Дейвис.

— Робин Дейвис? Робин Дейвис ? – повтори Шанън. – Роднина ли сте на господин Дейвис?

— Аз съм негова дъщеря.

Шанън скочи на крака, като едва не прекатури черния си кожен стол.

— Много съжалявам. Баща ви… случило ли се е нещо? Той…?

— Още се държи.

— О, слава Богу. Само минутка, ще повикам Джаки. Тя е нашият офис мениджър. – Шанън грабна телефона си и набра номера на Джаки Инграм, преди Робин да успее да я спре.

Джаки Инграм бе последният човек, с когото искаше да говори точно сега.

— Не е нуж…

— О, не се притеснявайте – прекъсна я Шанън.

Мили Боже .

— Веднага идва – каза Шанън и затвори телефона. – Как е момиченцето? Касиди, нали?

— Да, Касиди – потвърди Робин. – Май ще се оправи.

— Е, слава Богу за това. О, ето я и Джаки.

Робин се обърна, точно когато Джаки Инграм се подаде иззад ъгъла. Лицето на жената тутакси бе залято от вълна на облекчение. Тя явно бе очаквала Мелани. Нямай грижи , усмихна се вътрешно Робин. Сестра ми има този ефект върху всички нас.

— Дали… нещо… с баща ви…? – започна Джаки, но не бе в състояние да продължи.

— Нищо ново.

Джаки кимна и леко потупа с длан в областта на сърцето си.

Бе облечена в тъмносин костюм, косата й бе прибрана в същия хлабав кок, както и първия път, когато се срещнаха в болничната стая на Грег Дейвис. Не беше толкова хубава, колкото Робин си я спомняше – чертите й бяха малко по-пухкави, носът малко по-дълъг. Под очите й имаше тъмни кръгове и всяка частица от петдесет и няколкото й години ясно си личаха. Трудно бе да си представи, че баща й я бе избрал за своя любовница. Особено, ако вкъщи го чакаше Тара.

Освен, разбира се, ако Тара не го чакаше нито вкъщи, нито където и да било другаде.

Каквото повикало…

Джаки Инграм я загледа с очакване.

— Мога ли да направя нещо за вас?

— Не зная – започна Робин. Защо бе дошла тук? – Не зная. Сълзи напълниха очите й и потекоха по страните.

— Да идем в кабинета ми? – Джаки обгърна с ръце Робин и я поведе по коридора, без да дочака отговор.

— Извинявайте. Много ми е неудобно – каза Робин, щом влязоха в първия кабинет вляво и Джаки я настани в един от двата бежови велурени фотьойла срещу бюрото си. В ръката й се появи кърпичка, извадена сякаш с магически трик от ръкава й, тя я подаде на Робин и седна на стола до нея.

— Няма от какво да ви е неудобно.

Робин си издуха носа, попи си очите, но това не помогна. Сълзите й не спряха.

— Извинете – повтори тя. – Май не мога да се спра.

— Няма нищо – утеши я Джаки. – Сигурно не ви е лесно.

— Много сте любезна. – Широкият прозорец зад бюрото на Джаки разкриваше гледка между високите сгради наоколо към планините в далечината. Вътре в претрупания кабинет се виждаха купчини списания „Аркитекчъръл дайджест“, както и разнообразни други архитектурни и дизайнерски издания, разпръснати върху бежовия килим и катерещи се по бледосините стени като лиани.

— Това внуците ви ли са? – попита Робин и посочи трите снимки в рамки на дясната стена. На едната имаше две момченца, ухилени с беззъби усмивки, на другата – три момиченца в дантелени роклички, а на последната – усмихнато бебе, спящо в ръцете на майка си.

Баща ми наистина ли е спял с баба?

— Не са ли красиви? Три момичета и три момчета. Но вие не сте дошли тук да говорим за внуците ми.

— Честно казано, представа нямам защо съм тук.

— Искате да знаете за баща си и за мен – невъзмутимо произнесе Джаки Инграм.

— Сестра ми не беше на себе си онзи ден – каза Робин. – Съжалявам.

— Сестра ви не беше на себе си – съгласи се Джаки. – Но бе права.

— Вие сте спали с баща ми?

— Имахме афера, да – внесе мъничка промяна Джаки.

— Кога? Колко дълго? Ако не възразявате, че питам.

— Не възразявам – каза Джаки. – Ами, да видим. Постъпих на работа тук преди две години, след като Лиза Холт напусна, и това започна около шест месеца по-късно. Познавахте ли Лиза?

Робин поклати глава.

— И с нея ли е имал афера баща ми?

— Не мога да кажа със сигурност. Но не бих се изненадала. Съжалявам. Не исках да ви разстройвам.

— Не ме разстройвате. От години бях наясно с извънредните дейности на баща ми. Просто си мислех, че се е променил, след като се ожени за Тара.

— Имате предвид, понеже тя бе толкова по-млада от него ли?