Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— О, Господи. Чакай да видим – въздъхна Мелани, макар че явно темата бе почнала да й харесва. – Марк Бест… Него сигурно го помниш?

Робин присви очи. В мозъка й взе да се оформя образ.

— Висок, с тъмна коса и зелени очи? Играеше баскетбол?

— Точно той.

— Той ли беше? Най-добрият, искам да кажа?

Мелани се изкиска.

— За жалост, не. – Тя поклати глава. – Не. Тази чест се пада на Рони Саймън. – Кимна в съгласие със собствената си преценка. – Да-а. Той беше нещо друго.

— Не мисля, че го познавам.

— Не, няма как. Теб отдавна вече те нямаше, когато те се преместиха тук.

— Те?

— Той, жена му и децата.

— Бил е женен?

— Все още е.

— Ти знаеше ли?

Разбира се.

— Сега по телефона той ли беше?

— Не. Това беше преди месеци.

— Какво стана?

— Каквото обикновено става. Свърши. И да не си посмяла да се правиш на съдник. Сякаш ти никога не си имала афера с женен мъж?

Робин поклати глава. Тя не можеше да забрави какви щети бяха причинили многобройните авантюри на баща и на семейството им и се бе зарекла никога да не спи с женен мъж съзнателно.

— Мога ли да ви предложа нещо, дами? Нещо за пиене може би? – попита рецепционистката.

— Не, благодаря – казаха едновременно те.

— Беше ли влюбена в него? – осмели се да попита след няколко секунди Робин.

— В кого? В Рони Саймън? Ти луда ли си?

Нова пауза.

— А влюбвала ли си се някога? – попита Робин.

— Сякаш имам време за такива глупости.

— Любовта не е глупост.

— Нима?

— Ами бащата на Ландън?

— Този идиот? Най-голямата грешка в живота ми.

— Чувате ли се понякога?

— Никога. Свършихме ли вече с този разпит?

— Не мислех, че е разпит.

— А как би го нарекла? – попита Мелани.

— Разговор? – изрече като въпрос Робин. На нея наистина й бе приятно през последните няколко минути.

— Разговорите обикновено се водят в двете посоки – забеляза Мелани. Как би се почувствала, ако аз те засипя с въпроси за твоя сексуален живот?

— Давай – подкани я Робин и гърбът й се стегна, сякаш физически се подготвяше за онова, което щеше да последва. – Питай, каквото искаш.

Мелани сви рамене.

— Нямам какво да те питам.

— Изобщо ли не си любопитна какъв е животът ми?

— Не особено. Струва ми се, че зная почти всичко, което ми е нужно да зная.

— И какво е то?

Мелани се размърда на стола си, кръстоса крак върху крак и се вторачи право в Робин.

— Честно казано, не мисля, че би ти се искало да задълбаеш в това сега.

— Защо пък не? – Вълните на тревожността взеха да пъплят по вените й. – Нямам какво друго да правя.

Дишай , чу думите на Блейк.

— Чудесно. Според мен, ти си разглезена лигла, която си мисли, че светът се върти около нея.

Дъхът заседна в дробовете на Робин.

— Но аз не мисля…

— Извинявай. Мислех, че те интересува какво аз мисля – прекъсна я Мелани.

— Така е, но… – Невидимите длани я стиснаха за гърлото.

— Според мен, ти се имаш за по-важна и по-главна. Ти и Алек, двамата. Винаги се съюзявахте срещу мен, присмивахте ми се зад гърба. Или пък право в лицето ми, съдейки по снощи.

— Не сме… – Невидимите пръсти се впиха в гърлото й.

— Мислиш си, че си по-добра от мен. Мислиш си, че знаеш отговорите на всичко, защото имаш диплома от колеж, и смяташ, че това ти дава право да съдиш живота ми, качествата ми на родител, връзките ми…

— Опитвах се само да те опозная.

Дишай. Просто дишай.

— Защо? Какъв е смисълът? Да не би да възнамеряваш да продължиш да се мотаеш наоколо, когато всичко тук приключи?

Робин не каза нищо.

Мелани изсумтя.

— Да де, така си и мислех.

— Това не означава, че ние…

— Какво? Не можем да бъдем приятелки? Ние никога не сме били приятелки.

— Защото ти никога не ми даде шанс – изстреля думите право от дробовете си Робин. – Ти ме мразиш от деня, в който се родих.

Мелани вдигна очи към тавана, сякаш наистина обмисляше казаното от Робин.

— Знаеш ли, в крайна сметка може и да си права за едно нещо. — Тя сви рамене. – Както и да е, ти беше любимката на мама, така че какво значение има? Как беше онази тъпа поговорка

— Нещата са такива, каквито са? Когато всичко тук свърши, когато баща ни умре, а Алек е или в затвора, или обратно в Сан Франциско, ти ще се върнеш в Лос Анджелис и ще се ожениш за Кен от мечтите си. Това може да проработи, а може би не, но едно е сигурно: аз ще си остана закотвена тук, в Ред Блъф.

— Не е нужно да си закотвена – възрази Робин.

Мелани повдигна вежди.