Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Какво правите тук, шерифе? – попита Робин. – Сигурно си имате по-важни задачи, отколкото да се мъкнете след нас цял ден.

— Просто си върша работата. Грижа се за добросъвестните граждани на Ред Блъф. Гледам да не загазят. Нали знаете, че краят на града минава само на няколко километра след пътя? Не ми се ще брат ви да се озове зад решетките, само защото не е запознат с границите на града. Или вие, за несъзнателно съучастничество и подпомагане.

— Брат ми няма намерение да напуска Ред Блъф.

— Радвам се да го чуя.

— Така че, защо не престанете да ни тормозите и не се съсредоточите върху откриването на убиеца на семейството ни? – каза Робин, когато шерифът вече се беше обърнал да си върви.

— Точно това се опитвам да направя, Робин. Ще поддържаме връзка. – Той се качи в колата си и потегли.

— Уау – възкликна Алек. – Откога си станала толкова борбена?

Робин се извъртя към него.

— Млъквай, мамка му.

— Уау. Какво?

— Ти ли го направи, Алек?

— Какво? – повтори той и погледна безпомощно към Мелани.

Тя сви рамене. Жестът й казваше: Не гледай мен .

— Понеже трябва да ти кажа – продължи Робин и струйка пот се стече по врата й, – че почва адски да ми писва от цялата тази глупост.

— Каква глупост?

— Искам веднага да престанеш с извиненията, увъртанията и многознайството и да ми кажеш истината.

— Вече ти казах истината.

— Не си застрелял никого – подсказа му Робин.

— Не съм застрелял никого – потвърди Алек.

— Тогава какво, по дяволите, си правил в Ред Блъф през онази нощ? Искам да зная, и искам да го узная сега. Чуваш ли ме?

— Не мога да ти кажа. Ако те призоват да свидетелстваш в съда…

— Тогава ще се позова на петата поправка, или ще излъжа, или – Боже, опази – ще кажа истината. Господ е свидетел, че все някой трябва да почне да го прави.

— Мамка му – изруга Алек.

— Сега, Алек. Или, кълна се, връщам се в Лос Анджелис, и те оставям да се оправяш сам с тази помия. Това ли искаш наистина?

Настана дълга пауза. Алек отмахна коса от челото си, като имитира, без да иска Дилън Кембъл. Огледа сухия, пуст селски път, сякаш се надяваше оттам да се зададе някой и да го отърве.

— Дойдох да видя Тара – отрони накрая с толкова тих глас, че Робин едва го чу.

Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае казаното.

— Какво искаш да кажеш с това, че си дошъл да видиш Тара? – повиши глас Мелани. – Бил ли си в къщата им в онази нощ?

— Не – побърза да отрече Алек. – Никога не съм влизал вътре. Двамата с Тара трябваше да се срещнем в „Ривърбанк ин“. Но тя се обади към девет, каза, че възникнали проблеми и нямало да може да се измъкне.

— Чакай малко, върни се – намеси се Мелани. – Как така, е трябвало да се срещнете?

Робин се отпусна назад и се облегна на колата на сестра си. Нажежената ламарина прогори гърба й през дрехите. Значи , подозренията й за Алек и Тара се оказваха верни .

— Те са имали афера.

— Беше повече от афера – остро възрази Алек. – Ние бяхме влюбени. Винаги сме били. Тя знаеше, че прави огромна грешка, като се ожени за татко. Възнамеряваше да го напусне.

— Мамка му – отрони Мелани.

Робин се взря в брат си и очите й се напълниха със сълзи.

— Мисля, че е най-добре да почнеш отначало.

— Може ли поне да се качим в колата, че да включа климатика? – помоли се Мелани.

Тримата се напъхаха в старата импала – Мелани отпред, Робин и Алек отзад, Робин здраво стиснала дланта на брат си. Мелани запали двигателя и слаб полъх на хладен въздух достигна до задната седалка.

— Това започна преди около година – започна Алек, без подкана. – Тара ми прати имейл, пишеше, че била нещастна, татко се бил върнал към старите си номера, нямала с кого да си говори, липсвал съм й, такива неща. Не исках да й отговарям, но никога не съм имал желязна воля, що се отнася до Тара, и не след дълго вече си разменяхме имейли кажи-речи всекидневно.

— Предполагам, че татко е надушил, че става нещо, че Тара не е щастлива, и навярно почва да се озърта – продължи Алек, защото внезапно се съгласи, че им трябва собствен дом. Тара все го натискаше за това, откакто се бяха оженили, но нали знаете колко инатлив може да бъде той, така че нищо не правеше по въпроса. И изведнъж, ей така от нищото, скача и решава, че тя е права и те имат нужда от свое местенце. Щял да й построи дома на мечтите й, бля-бля-бля. Естествено, тъй като това е татко, той ще построи дома не на нейните, а на своите мечти. Сам взима всички решения – къде ще строят, как ще декорират. Той знае всичко.