Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Съгласен е. Казва, че има предостатъчно време за истината, ако и когато извършат арест. Междувременно не се налага да върша работата вместо тях.

Робин се отпусна назад в седалката си.

— Мамка му – каза тя. Какво друго оставаше да се каже?

— Съжалявам – заключи Алек. – Прецаках се.

— Меко казано. – Мелани включи на скорост и потегли.

— Не съм ги застрелял, кълна се.

— Аз ти вярвам – заяви Робин и погледна към задното огледало, където зърна присвитите очи на Мелани.

— Благодаря ти.

— Къде отиваме? – отново попита сестра си Робин.

— На същото място, където отивахме преди този малък епизод от „Откровени изповеди“ [14] „Откровени изповеди“ – американски филм, 1981, реж.Улу Гросбард, с участието на Робърт Де Ниро и Робърт Дювал. – Б.пр. . Всички да затегнат коланите – изкомандва тя с тона на Бет Дейвис от „Всичко за Ева“ [15] „Всичко за Ева“ – американски черно-бял филм, 1950 г. – Б.пр. . – По всичко личи, че ни чака голямо друсане.

След по-малко от десет минути стигнаха до едно усамотено късче земя в предградията на Ред Блъф. Мелани слезе, за да отвори дървената порта, после вкара колата от другата страна на телената ограда, по широкия кален път, обикалящ имота, в който не се виждаха никакви дървета. Беше пълна противоположност на тучните ферми покрай река Сакраменто. Като нищо можем да сме и на луната , помисли си Робин, макар да разбираше, че на туристите тук можеше да им се стори фантастично. Това място придава нов смисъл на фразата „ широко отворено пространство“.

Вдясно от пътя имаше яркооранжев обор, вляво – малка дървена хижа, а навсякъде, докъдето поглед стигаше, бе покрито със суха пожълтяла трева. От едната страна на хижичката бе паркиран стар ръждясал шевролет, а от другата, лъскав Харли-Дейвидсън, така че у Робин не остана никакво съмнение чия бе тази собственост.

— Всички да слизат. – Мелани изключи двигателя и отвори своята врата.

В ноздрите на Робин моментално нахлу мирис на коне и я накара да кихне три пъти в бърза последователност.

— Оттук. – Мелани решително закрачи към обора.

— Ще ни кажеш ли защо сме тук? – попита Алек, когато двамата с Робин се помъкнаха след нея.

В отговор Мелани посочи към полето зад обора.

Робин закри с длани очите си от слънцето. Въпреки тъмните очила, светлината беше почти ослепителна, наоколо нямаше нищо, което да хвърля сянка и поне мъничко да предпазва от изгарящото слънце. В далечината тя забеляза двама мъже на коне. Движеха се равномерно и в абсолютен синхрон.

— Това Ландън ли е? – попита тя, мъчейки се да разпознае лицата на мъжете.

— Той е – отговори Мелани е неочаквана, ясно доловима нотка на гордост в гласа.

— А мъжът с него е Дони Уорън?

— Да. – Горделивата нотка още присъстваше.

— Какво става? – обади се Алек. – Кой е Дони Уорън?

Ездачите поеха към тях, единият им помаха.

— Приятел на Ландън – обясни Мелани. – Той го учи да язди.

Робин бе чела изследвания, според които животните – кучета и особено коне – можеха да са ефективно средство в лечението на аутизма.

— Обади се, докато ти беше при Макалистър, каза, че Ландън е при него и да не се притеснявам.

— Много интересно – отбеляза Алек.

В тона на брат си Робин долови нещо, което я притесни.

— Поправете ме, ако греша – продължи той, потвърждавайки най-лошите й опасения, – но не каза ли Касиди на шерифа, че в татковата къща онази нощ е имало двама мъже, високи и мускулести?

— Алек… – предупредително изрече Робин, макар въпросът да не бе съвсем неоснователен.

— Само питам – засмя се лукаво той.

Ездачите наближиха, лицата им вече се виждаха по-ясно. Под широкополата си шапка Ландън се бе ухилил до уши.

Робин си помисли, че за първи път вижда племенника си да се усмихва.

Мелани също се усмихваше. Това също бе рядка гледка.

— Я чакай – присви очи Алек. – Ти чукаш ли се с този приятел?

Мелани рязко извърна глава към брат си.

— Така е – заключи той. – Чукаш го.

— Млъквай – сопна му се Мелани.

— Мелани си има гадже, Мелани си има гадже – взе да припява Алек.

— Предупреждавам те…

— Не ме разбирай погрешно. Мисля, че това е страхотно – избъбра Алек точно, когато Дони Уорън скочи от кафявия си кон, свали шапка и тръгна към тях. – Само хипотетично, разбира се, ако някой мрази достатъчно баща си и Тара, може да използва помощта на любовника и сина си…

— Млъквай, мамка му.

Робин кихна.