Джой Филдинг - Лошата дъщеря

— Според мен, ще станеш страхотен модел – каза Блейк.

— Наистина ли? И Кени така казва.

— Кени Стейпълтън ли? – Мелани присви очи и наклони глава на една страна.

— Той беше тук по-рано – обясни Робин.

— Наистина. – Това вече не беше въпрос.

— А също и Кара Ричардсън и Скайлър Маршъл от моето училище – добави Касиди. – Те са в гимназията. Дори не предполагах, че ме познават. Беше толкова яко да дойдат да ме видят. Не мислиш ли?

— Толкова яко – повтори усмихната Робин. В един миг Касиди изглеждаше зряла не за годините си, а в следващия отново се превръщаше в детето, което беше всъщност. На човек му се завиваше свят.

— Майка ми е можела да стане известен модел – обясни Касиди на Блейк. – Тя беше наистина красива.

— Да, беше – каза Робин, опитвайки се да прогони представата за красивото лице, разкъсано от куршуми.

— Но на нея не й пукаше за такива неща. Искаше само да бъде добра съпруга и майка. Все това повтаряше. Че аз и тати сме й били напълно достатъчни. Нали така, тате?

— Сигурен съм, че той знае – каза Блейк и Касиди се отпусна на гърдите му, хлипайки тихичко.

— Може би е време да тръгваме – каза след няколко минути Мелани. – Няма смисъл да висим тук и да чакаме нещо да се случи. Как казваха – „Ако стоиш над млякото, то не завира“?

— Какво означава това? – попита Касиди.

— Означава, че може да минат дни, седмици…

Баща им изстена.

— О, Боже мой – извика Касиди. – Той дали…?

— Просто издава звуци…

Стонът стана по-силен, по-настоятелен.

— Ще повикам сестрата – заяви Блейк и забързано излезе от стаята.

— Тате? – повика го Касиди.

— Татко? Чуваш ли ме? – приближи се Мелани.

Робин отстъпи назад, затаила дъх.

— Татко? – повтори Мелани. – Аз съм, Мелани.

Дълбоко от гърлото на баща им се изтръгна нисък вопъл и си проправи път към устните му. Няколко секунди по-късно вопълът се превърна в име.

— Касиди.

Мелани се люшна назад, сякаш бе понесла физически удар.

— Тате! – викна Касиди и сграбчи ръката му. – Тук съм, тате. Точно тук.

— Касиди – повтори той.

Касиди се опита да се хвърли над перилата на леглото, но те се врязаха в корема й и тя проплака.

— Тате! Тате!

— Касиди – произнесе отново той и отвори очи, макар гласът му да заглъхна.

— Тате! Той е буден! Той е буден!

Робин се приближи едва-едва.

— Татко?

Бавно, почти незабележимо, баща й отмести очи към нея.

— Робин?

Мелани се напъха пред Робин.

— Татко, това съм аз, Мелани. – Наведе се ниско и докосна страната му с устни. Татко?

— Мелани? Не… – Очите му се превъртяха навътре и той почна да се тресе.

— Какво става? – извика Касиди, когато прозвуча серия от силни писукания и стаята се напълни с медицински персонал.

— Добре, всички, от които няма нужда тук, напуснете незабавно – нареди мъжки глас. – Господин Дейвис… господин Дейвис… Аз съм доктор Барбър. Чувате ли ме? – Обърна се към останалите. – Припадна.

Какво му каза? – с паника в гласа Касиди попита Мелани.

— Изкарайте всички навън – нареди отново докторът.

— Аз няма да си тръгна – заяви Касиди.

— Само за малко – Блейк нежно обгърна раменете й. Робин тутакси се озова от другата й страна.

Двамата заедно изведоха хлипащото момиче от стаята.

— Е, това беше забавно – възкликна Мелани два часа по-късно, когато напуснаха болницата.

— Имаш странна представа за забавно – каза Блейк. Той вървеше пред Робин и сестра й през паркинга. Натисна дистанционното, за да отключи колата и да отвори прозорците.

Мелани сви рамене.

— Стига де. Трябва да признаеш, че за няколко минути там беше доста вълнуващо. Макар и резултатът да бе разочароващ.

— Баща ни не умря – напомни й Робин.

— Точно това исках да кажа. Цяла драма и накрая нищо. Пак сме там, откъдето тръгнахме.

— Не мога да повярвам, че все още е жив – отрони Робин.

— Майтапиш ли се? – попита сестра й. – Той за никъде не бърза. Не и докато аз и ти не умрем. Чак тогава може и той да умре щастлив.

— Как можа да кажеш такова ужасно нещо? – смая се Робин.

— О, моля те. Ти мразеше този човек. И сега, само защото внезапно си е спомнил, че съществуваш и е прошепнал името ти, си готова да изпаднеш в библейско настроение и да му простиш всички погрешения?

— Казва се прегрешения , не погрешения, и не прощавам каквото и да било. – Робин усети първите вълни на тревожност да се завихрят във вътрешностите й. Точно сега ли? Ще получа паник атака точно сега? След като всичко вече приключи?