Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Блейк се доближи до леглото.

— Красавец, нали? – Мелани имаше предвид баща си. – На времето е бил голям пич.

От гърдите на Грег Дейвис се изтръгна дълбок стон, после още един.

— Татко? – доближи го предпазливо Робин. – Татко, чуваш ли ни?

— Дали да не извикаме сестрата? – обади се Блейк.

Сестрата потвърди, че през нощта е имало признаци, че баща им може би възвръща съзнанието си, но ги предупреди да не възлагат големи надежди. Той все още бе в критично състояние. Дори и да се събудеше, мозъкът му бе претърпял тежка травма и щяло да бъде истинско чудо, ако оживее, да не говорим, да стане отново предишния човек.

— Което може да се окаже и хубаво нещо, в зависимост от гледната точка – вметна Мелани с фалшива бодрост.

— Но би могъл да ни каже кой е направил това – изтъкна Блейк.

— Трябва да съобщим на Касиди – обади се Робин.

— Аз мисля да остана тук – заяви Мелани.

— Нали ще ни кажеш, ако нещо…

— Радостните ми възгласи ще огласят целия коридор.

Вратата към стаята на Касиди беше затворена, и когато Робин се приближи, тя чу гласове отвътре. Почука.

— Влезте – чу се гласът на Касиди, по-силен, отколкото беше преди. Седеше изправена в леглото си, косата й бе сресана назад и вързана с розова панделка. В основата на леглото седяха две тийнейджърки, с къси дънкови панталонки и блузи с голи гърбове. На отсрещната стена се бе облегнал Кени Стейпълтън и ги гледаше. – Робин! Влизай. Запознай се с приятелките ми. С Кени мисля, че вече се познавате.

Робин се приближи усмихната.

— Да. Здравей, Кени.

Той кимна и сведе поглед към пода.

— Това са Кара и Скайлър. От училището ми.

— Съученички ли сте? – На Робин й се стори, че момичетата са няколко години по-големи от Касиди.

— Ние сме от гимназията – каза Кара. Но искахме да дойдем на свиждане, да се уверим, че нашата Касиди е добре.

Искаш да кажеш, че сте били любопитни да узнаете какво се е случило, да почерпите вода от извора, помисли си Робин. Да се фукате после пред по-големите момчета.

— Това е Робин – представи я Касиди. – Двете с майка ми са били най-добри приятелки.

— Това, което се е случило с майката на Касиди, е ужасно произнесе с нисък глас Скайлър.

— Да, така е.

— Касиди тъкмо ни разказваше какво се е случило потръпна Кара. – Аз не бих била толкова смела.

— Кой си ти? – обърна се Касиди към Блейк.

— Това е годеникът ми Блейк.

— Приятно ми е да се запознаем, Касиди – каза той. – Изглеждаш забележително добре.

— Нали? – включи се с ентусиазъм Кара.

— Тази сутрин ми махнаха абоката – заяви Касиди.

— Аз съм Кара – обърна се момичето към Блейк.

Въобразявам ли си или тя току-що изпъчи гърди?

— А аз съм Скайлър.

Скайлър, с малкото заоблено дупе, подаващо се изпод твърде късите панталонки.

— Приятно ми е, момичета.

— Много е красив – прошепна Касиди на Робин.

Робин забеляза как гърбът на Кени Стейпълтън се стегна и той се втренчи в Блейк.

— Докторът каза, че може да ме изпишат до няколко дни.

— Това е чудесно, миличка.

— Е, май трябва да си тръгваме – обяви Кара, вторачена в Блейк, увивайки дълъг кичур от кестенявата си коса около пръста си.

Само така. Полита.

— Приятно ми беше, момичета – каза Робин.

— И на нас – обърна се Кара към Блейк, хвърляйки мимолетен поглед към Робин.

— Надявам се да се видим отново – вметна и Скайлър. – А ти, се оправяй бързо – подхвърли тя към Касиди на излизане, явно сетила се в последния момент защо са дошли.

— Много мило от тяхна страна да се отбият – каза Робин, след като бяха излезли.

— Да – съгласи се Касиди. – Изненадаха ме. Дори не подозирах, че ме познават. Ти кога пристигна, Блейк?

— Вчера – отговори той.

— В къщата ли си отседнал?

— Засега.

— Значи, ще си бъдем всички заедно – заключи Касиди.

Толкова по въпроса да се преместим в мотел , помисли си

Робин. Кой ли ще е късметлията, който ще го съобщи на Мелани?

— Имаме новини – обяви тя.

Момичето погледна предпазливо от Робин към Блейк и обратно.

— За тати ли?

— Докторите смятат, че може би идва в съзнание.

— Буден ли е? – попита Кени неочаквано.

Робин се извърна към него. Бе забравила за присъствието му.

— Не, не е буден – заяви на Касиди, която се бе опулила с огромни, бляскави очи. – Но издава звуци и сестрата каза, че имало признаци…

— Че ще се съвземе? – довърши изречението Касиди.

— Че е възможно.