Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Робин се добра до колата на Блейк. Несъмнено нишките на паниката вече се сплитаха около врата й и се впиваха в плътта й като бодлива тел. Тя сграбчи дръжката на вратата и не я пусна, макар стоманата да бе нажежена и да прогаряше дланта й, защото знаеше, че ако я пусне, ще се срине на земята.

— Какво му каза? – успя да изговори тя.

— Как така, какво му казах? – отговори с въпрос Мелани. – Кога?

— Ти му прошепна нещо.

— Не, не съм.

Робин си спомни как Мелани се наведе над баща им и раздвижи устни до ухото му.

— Така и не успях нищо да му кажа – настоя Мелани.

Робин отвори вратата и се настани на предната седалка, Блейк седна зад кормилото и запали двигателя. Струя въздух шумно се стрелна към главата й и разпиля нишките на паниката, оплетени около врата й, но не успя да размърда смазващата жега наоколо.

Мелани седна отзад и затръшна вратата.

— Какво – да не си мислиш, че съм го заплашила с нещо? Или по-хубаво, да съм си признала, че цялата работа е била моя идея? Това ли си мислиш? По дяволите, не може ли някакси да пуснем студения въздух? Задушавам се.

— Ще отнеме минута – каза Блейк.

— Ама и тебе си те бива, да ти кажа – заяви Мелани на Робин.

— Попитах те само какво му каза.

— Внушавайки, че аз съм предизвикала припадъка му.

— Не съм направила нищо подобно – отрече Робин.

— Дами… дами – прекъсна ги Блейк, докато потегляше. – Може ли да спрем с това сега?

Настана блажена тишина.

— Само, за да сме наясно… – поде отново Мелани.

— Мисля, че сме напълно наясно – заяви Блейк.

— А аз мисля, че ти трябва да стоиш настрани от това – довърши Мелани.

— Моля те, не му говори по този начин – възрази Робин.

— По какъв начин?

— Както говориш на всички.

— Мислех, че ще си доволна. Третирам го като член на семейството.

— О, я млъквай – сопна се Робин.

— Ти млъквай – не й остана длъжна сестра й.

— Добре тогава – капитулира Блейк.

— Нямам нищо общо със стрелбата – поясни Мелани. – Нито пък Ландън.

— Чудесно – каза Робин.

— Такава си гаднярка.

— Аз ли съм гаднярка?

— Вижте – обади се отново Блейк, – тази кавга не е от полза за никого. Касиди ще има нужда от цялата любов и подкрепа, които можем да й дадем, което означава, че най-малкото трябва да се понасяме.

Робин кимна. Беше се наложило лекарите да дадат на Касиди успокоително след припадъка на баща им. Когато си тръгнаха от болницата, тя още спеше.

— Като става дума за Касиди – започна Мелани, – какво, по дяволите правеше Кени Стейпълтън в стаята й сутринта?

— Предполагам, че е искал да види как е.

— Неговата загриженост не ти ли се струва малко… обезпокоителна?

— Трябва ли?

— Ти си терапевтът, ти ми кажи.

— Не зная за какво намекваш.

— Тогава да питам теб, Блейк – обърна се към него Мелани. – Като мъж, какво мислиш за момче на възрастта на Кени, което е толкова загрижено за момиче на дванайсет години? Зная, че и шерифът го намира за странно.

— Предвид обстоятелствата, не е чак толкова неестествено.

— Е, във всеки случай Тара не беше във възторг, задето той вечно се мотаеше наоколо – съобщи Мелани. – Това мога да ви кажа.

— Мислех, че е идвал да се вижда с Ландън – каза Робин.

— И аз така си мислех – съгласи се Мелани. – Но сега не съм толкова сигурна.

— Той заподозрян ли е? – попита Блейк.

— Не и според шерифа. Май нищо не печели от това. А и не отговаря на описанието, дадено от Касиди на мъжете в къщата от онази нощ. – Мелани сви рамене, сякаш й бе писнало от темата. – Гладна съм. На някой да му се яде китайско?

— Ти сериозно ли? – попита Блейк.

— Всъщност, да – изненада сама себе си Робин. – Точно китайска храна ми се яде.

На следващото кръстовище завий надясно – Мелани упъти Блейк. – Ще идем в „Златния дракон“ на „Мейн“ и „Юниън“. – Тя си погледна часовника. Минава два часът. Обедната тълпа ще се е разотишла. Мисля, че ще е спокойно.

— Да се обадим ли на Ландън? – попита Блейк. Може да иска да се присъедини към нас.

— Ландън мрази китайска храна. Завий тук.

— Какво точно прави той по цял ден? – попита Блейк.

— Зает е.

— С какво?

— Има ли значение?

— Обича да рисува – обади се Робин.

— Ти пък откъде знаеш? – изненада се Мелани.

— Намерих негови рисунки в един кашон в килера.

— И защо си тършувала в кашоните в килера?

Робин мълком помоли с очи Блейк за помощ.

— Сега накъде – отзова се той, докато пресичаха магистрала 647А.

— Карай направо, докато не стигнем „Юниън“ – заръча Мелани. – Не би трябвало да имаш проблеми с намирането на място за паркиране.