Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Блейк намери място на около половин пресечка от ресторанта. Излязоха от колата и поеха отривисто по улицата с трите платна.

Мелани се оказа права – обедната тълпа в голяма степен се бе изпарила, макар тук-там да се виждаха някои изостанали клиенти. Те надигнаха глави, когато входната врата се отвори. Робин забеляза как някаква жена тутакси си извади телефона.

Не ставай параноичка. Това, че си е взела телефона, не значи, че има нещо общо с теб.

Една усмихната сервитьорка с лъскава черна коса и сноп менюта в ръка ги посрещна и насочи към сепаре в дъното на заведението. Минаха покрай масата на жената, която шепнеше в телефона си. Когато наближиха, тя се извърна и закри уста с ръка. Компаньонът й бе зает старателно да подрежда приборите си и не вдигна глава.

Робин се отпусна на мястото до Блейк. Всичко в ресторанта си беше, както го помнеше – тъмночервени стени, сепарета от червена кожа, квадратни маси за двама, скупчени в средата на помещението, бар с огледален гръб срещу входа, ярки китайски фенери и зелени изкуствени лиани, покрити с бели пластмасови цветя, виещи се между картини без рамки, изобразяващи игриви панди.

— Декорът може и да е жалък, но храната си я бива – седна срещу тях Мелани. – Е, не е кой знае какво, предупреждавам ви. – Тя отказа с ръка предложените от сервитьорката менюта.

— За мен една супа уоптон и говежди нудъли. – Мелани кимна към Робин. – За нея пиле в сладко-кисел сос и допълнителен сос. Нали?

— Изненадана съм, че помниш.

— Трудно бих забравила. Ти само това си поръчваше.

— Сладко-киселото пиле не звучи лошо – обади се и Блейк. – Някой иска ли яйчено рулце?

И двете сестри вдигнаха ръка.

Телефонът на Блейк звънна. Той го извади от джоба си.

— Извинявайте. Веднага се връщам. – Стана и се отправи към вратата.

— Хубав мъж – отбеляза Мелани и то проследи с поглед. – Малко ми напомня на татко.

— Той няма нищо общо с татко – тросна се Робин. Паниката отново взе да стяга сърцето й.

— Сигурна ли си?

Робин се облегна назад и затвори очи. Не ги отвори, докато не усети, че Блейк се връща на мястото си.

— Добре ли си? – попита я той.

— Добре съм – отговори му тя. – А ти? Проблеми ли?

— Добри новини, за разнообразие. Изглежда, че сделката, по която работих, най-накрая ще се сключи.

— Какъв вид право практикуваш? – попита Мелани.

— Корпоративно и търговско.

— Звучи сложно. И под „сложно“ имам предвид скучно.

Той се засмя.

— Предполагам, че е и двете.

Защо и аз не мога така? – запита се Робин. Просто да свия рамене и да се изсмея на хапливите забележки на Мелани. Защо винаги реагирам остро?

— Ти разбираш ли нещо от това? – обърна се към нея Мелани.

— Не, честно казано – призна Робин, решена да се постарае повече и да не допусне сестра й да я засегне.

— Опитвам се да не нося работата вкъщи със себе си – обясни Блейк.

— Навярно е разумно. И баща ни споделяше подобна философия. Нали, Робин?

— Майната ти – изстреля тя. Дотук със свиването на рамене и изсмиването.

— Какво съм направила пък сега? – невинно попита Мелани. – Честно, Блейк, такава ли е и с теб?

Блейк се усмихна.

— Майната ти – повтори той.

Робин избухна в сълзи от благодарност, точно когато сервитьорката се появи с рулцата им.

— Всичко е наред. Просто е много гладна – каза Мелани на озадачената млада жена. Тя остави храната на масата и побърза да се отдалечи. – Е – усмихна се Мелани, потопи рулцето си в сливовия сос и го вдигна, – наздраве на всички.

Иззвъня телефон.

— Пак ли? – учуди се Мелани.

— Не е моят – каза Блейк, точно когато звънна за втори път.

— О, гледай ти. Моят е. – Мелани се засмя, извади телефона от чантата си и го вдигна към ухото си. – Ало? – Кратка пауза и превъртане на очи. – Да. Какво мога да направя за вас?

По-дълга пауза. Тя натисна копчето и прекъсна връзката.

— Е? – попита Робин.

Мелани отхапа голяма хапка от рулцето си.

— Беше многоуважаваният ни шериф. Изглежда, че полицията в Сан Франциско е открила Алек и в този момент го ескортират към Ред Блъф. Би трябвало да пристигнат след около час. Май трябва да побързаме с храната.

Офисът на шерифа на окръг Техама е разположен на булевард „Антилоуп“, близо до мястото, където се пресичат магистрали 99 и 36, далеч от центъра на града. Според уебсайта му, той е призван да пази живота и собствеността на повече от 63 000 местни жители на окръг Техама, включващ град Ред Блъф, както и на хилядите посетители, дошли тук да се наслаждават на лова, риболова и да прекарат ваканцията си в обширната дива природа. Офисът се обслужва от шерифа, заместник-шерифа, един капитан, трима лейтенанти, девет сержанти, седем следователи и двайсет и девет помощник-шерифи, като всички те гордо носят седемлъчевата звезда отпред на униформите си. Девизът на отдела, изписан ярко по цялата ширина на скучната ниска сграда от кафяви тухли, гласеше: „Служим на общността с Г.О.Р.Д.О.С.Т.“, като главните букви бяха абревиатура на Годност, Отдаденост, Респект, Достойнство, Отруденост, Скромност и Тържественост.