Том Грейс - Операция „Хищна птица“

Предната секция отново се завъртя, последните връзки се разкъсаха и тя бързо изчезна от екрана. Освободила се от тежестта ѝ, останалата част от корпуса на разрушителя се върна в хоризонтално положение, бързо поемайки вода.

О’Рорк включи микрофона:

— Контрол, тук торпедният отсек.

— Слушам, торпеден отсек.

— Единият разрушител стана обект на пряко попадение. Във водата има много хора, а една част от корпуса му току-що потегли към дъното.

— Вдигнете перископа! — заповяда Джонстън.

Мачтата с електронно оборудване безшумно напусна леглото си в корпуса и изскочи над морската повърхност. За разлика от по-старите модели подводници перископът на „Вирджиния“ не беше монтиран в цилиндричната надстройка на командния пулт. Вместо с оптика той беше оборудван с дигитални камери и процесори от последно поколение.

Изправен пред един от екраните с течни кристали в командната зала, Джонстън направи оглед на водната повърхност с помощта на електронно 360-градусово сканиране. Спря за малко върху силуетите на „Ханджоу“ и „Акватус“, после засече високия стълб дим. Миг по-късно камерите регистрираха най-ужасния кошмар за всеки моряк.

— Капитане, да дадем ли заповед за изплаване? — попита Полсън.

— Не — поклати глава Джонстън. — Не знаем каква е причината за това, не виждам никаква стрелба. Освен това имаме хора извън борда.

— А другият разрушител?

— Докато не ме закача, и аз няма да го закачам. Но за всеки случай заредете торпедата и наводнете гнездата им.

— Чу заповедта, Уепс — обърна се към помощника си Полсън. — Искам четири рибки в аквариума, заредени и готови за стрелба по втория разрушител.

„Ханджоу“

— Мостик, нова цел на нула-три-седем, разстояние четири хиляди и петстотин метра. Става въпрос за подводница, която излиза на повърхността в близост до разрушената платформа.

Докато корабът заобикаляше кърмата на „Акватус“, насочвайки се към „Саниа“, капитан Чжин остана на мястото се до лявата остъклена част на командната кабина. Морето гореше, огромен къс от разрушителя липсваше. Хора скачаха от палубата, а там, където беше възможно, се спускаха и спасителни лодки. Върху площадката за хеликоптери се виждаха обгорелите останки на един КА-28, които покриваха и голяма част от дясната страна на кораба. Това правеше невъзможни всякакви опити за спасителни операции по въздуха. Личният състав на „Саниа“ наброяваше 296 офицери и моряци, голяма част от които нямаше да доживеят залеза.

30-милиметровите оръдия на десния борд на „Ханджоу“ останаха насочени към „Акватус“, докато разрушителят бавно кръжеше около „Саниа“. Ситуацията е доста объркваща, помисли си Чжин. По палубите на големия бял кораб не се виждаха никакви оръжия, а такива, които биха могли да разрушат внушителен боен кораб, нямаше как да бъдат скрити. Сонарите му не откриха подводни мини, но внезапната поява на неидентифицираната подводница рязко свиха доверието му в тази апаратура. Чжин отлично знаеше, че при малка скорост американските подводници са изключително тихи и много трудни за откриване, но знаеше и друго: движението на изстреляно торпедо не можеше да бъде пропуснато дори и от полузаспал дежурен на сонара.

Освен ако не е било заглушено от изстрелването на ракетата, помисли си той.

— Оръжейна зала, говори капитанът — включи микрофона Чжин. — Насочете предните оръдия към неидентифицираната подводница.

— Капитане, китайският разрушител ни засече и в момента ни държи на прицел.

— Мамка му! — изруга Джонстън. — Спаркс, виж дали можеш да се свържеш с този разрушител, преди да е пробил някоя дупка в чисто новата ни лодка!

— Слушам, капитане — прозвуча отговорът на радиста.

„Акватус“

— Скай ме подложи на разпит — заяви кратко Тао.

В изявлението имаше само загриженост, без следа от притеснение или срам.

— Сигурен съм, че не си ѝ казала нищо — рече Килкъни.

— Дрогираха ме. Нямам идея какво съм ѝ казала, но трябва да допуснем, че знае за Уошъбау.

Килкъни добре знаеше това, което партньорката му умишлено пропусна: Скай елиминира всичко, което възприема като заплаха. Бялата следа от ракетата бавно се разтваряше в безоблачното небе.

— Къде те разпитваха?

— В апартамента на Скай на последния етаж.

Килкъни извади пистолета на Унгер и ѝ го подаде.

— За всеки случай, ако се натъкнем на нещо по пътя — промърмори той.

Тао провери магазина и го последва по стълбите. Изкачиха се бързо до петото ниво, без да срещнат жив човек от корабната охрана.