Том Грейс - Операция „Хищна птица“

— Напред! — извика Килкъни. Коридорът кънтеше като катедрала.

„Тюлените“ полетяха към площадката и за секунди обезоръжиха хората там, превръщайки ги в пленници с помощта на специални гъвкави белезници, действащи на принципа на ципа. Килкъни направи знак на един от бойците да остане при санитаря и ранения старши матрос, след което поведе останалите трима нагоре.

Унгер и Тао стигнаха до третото ниво в момента, в който Ралф и неговата група атакуваха охраната в противоположния край на коридора. Край тях засвистяха куршуми. Унгер залепи гръб за стената, придърпвайки пред себе си Тао като жив щит.

От стълбището зад гърба му се разнесе остро дрънчене на метал в метал, стрелбата секна. Унгер блъсна Тао към вратата, пазачът ги последва. В същия момент зашеметяващите гранати експлодираха — едната от тях на площадката между втория и третия етаж.

Охраната на Унгер изкрещя от изгарящата болка в очите и неволно вдигна ръце, за да запуши ушите си. Тежкият глок, който държеше в дясната си ръка, го улучи точно в слепоочието. Частично прикрити от рамката на вратата, Унгер и Тао станаха жертва предимно на звуковата вълна.

— Хвърли го! — извика Килкъни.

Унгер вдигна автоматичния пистолет и последното нещо, което видя в живота си, бяха късите пламъчета, излетели от карабината насреща му. Изстрелите бяха два — един в главата, един в гърдите му. И двата смъртоносни. Килкъни се озова при него още преди тялото му да рухне на пътеката. Дръпна Тао встрани, отваряйки място за напредващите „тюлени“, прехвърли пушката през рамо и се зае да развързва ръцете ѝ.

— Мисля, че никога няма да мога да ви се отплатя — прошепна Тао, без да отделя очи от сгърченото тяло на Унгер.

— Това е част от работата ми, госпожо.

Чула познатия глас, тя изненадано вдигна глава. Килкъни бавно свали противогаза и вълненото кепе.

— Нолън! — изпищя Тао и се хвърли на шията му. — Мислех те за мъртъв!

— Нали знаеш, че съм инат — промърмори той. — Радвам се да видя, че и ти си между живите.

— Хей, Килкъни, това тук не ти е кораб за романтични разходки! — подвикна Ралф, показал глава иззад ъгъла.

Килкъни му направи знак, че всичко е чисто, и „тюлените“ бързо изпълниха коридора, прескачайки трупа на Унгер.

— Това е дамата, която ни изпрати онзи имейл, лейтенант — поясни той. — А старши матрос… хей, как му беше името?

— Харуел.

— Да, Харуел. Улучи го един рикошет. А останалата част от хората ми са някъде напред, проучвайки обстановката.

Ралф кимна, направи знак на екипа си да заеме позиция и обяви:

— Оттук поемам аз.

— Нямаш никакъв проблем.

„Ханджоу“

— Капитане, от мостика на „Акватус“ току-що излетя хеликоптер — докладва дежурният наблюдател. — Прихванат е от ракетната установка САМ, чакаме заповеди.

— Пропуснете го — разпореди се Джин, без да отделя поглед от високия стълб черен дим, извиващ се над „Саниа“.

— Капитане?

— Лейтенант, заповедта ни е ясна и категорична: да завземем този кораб и да арестуваме ръководството на корпорация „Скай Еърспейс“ — остро добави Джин. — Пекин ги иска живи и не желае излишни жертви сред цивилните на борда. Това беше изрично подчертано от адмирал Гуо. На борда на този кораб са гостували редица световни лидери, включително нашият външен министър. В момента нямаме информация кой се намира в хеликоптера, а неговото сваляне едва ли ще ни осветли допълнително по въпроса.

— Разбрано, сър. Какви са вашите заповеди?

— При планирането на операцията допуснахме и тази възможност. Заповядай на радистите да установят незабавна връзка с дипломатическата ни мисия в Кирибати.

Бойна подводница „Вирджиния“

— Това решително не е хубаво! — промърмори Грин, увеличавайки максимално изображението на разрушителя, спрял на известно разстояние от десния борд на „Акватус“.

Носът му беше потънал дълбоко във водата, а холографията ясно показваше, че главната палуба заедно с монтираните върху нея оръдейни лафети се намира под морската повърхност. В борда близо до центъра зееше огромна пробойна, стигаща почти до кила. Държаща се само на стоманените греди на корпуса и обшивката на долната палуба и трюмовете, бързо наводняващата се предна част на кораба се превръщаше в тежка котва, която вдигаше кърмата нагоре и заплашваше да повлече цялата горда конструкция към дъното.

Във водата плуваха хора и отломки, но изкуственото изображение изобщо не можеше да пресъздаде кошмарните сцени, които се разиграваха на повърхността на океана. Килът се разцепи, стоманените листове на обшивката се смачкаха като хартия и носът на разрушителя се насочи отвесно надолу. Настъпи решителната схватка между физическите сили, определящи плаваемостта на морския съд, и гравитацията. Напрежението върху кила далеч надхвърли планираната от конструкторите якост. Лишена от няколко елемента, оребрената стоманена конструкция започна да се разпада като нишките на зле оплетено въже.