Том Грейс - Операция „Хищна птица“

„Акватус“

Екипажът беше събран на мостика под зоркото око на лейтенант Ралф и двама от подчинените му. Завземането на кораба беше приключило. През широките панорамни прозорци се виждаха двата китайски разрушителя на близко разстояние от десния борд, единият от които беше смъртно ранен. Спасителните лодки слаломираха между зоните възпламенено гориво и прибираха матросите от водата.

— Какво става, лейтенант? — попита Килкъни, появил се на мостика заедно с Тао.

— Патова ситуация в стил „Мексиканска защита“. „Вирджиния“ изплува до останките на „Арго“, а китайците, както виждаш, почти надничат през прозореца. Изглежда, никой не знае какво е улучило кораба им, но това не им пречи да ни гледат с лошо око. Бас държа, че поне две ракети МК-48 са насочени насам — просто за да подхранват въображението на капитана на читавия разрушител.

— „Вирджиния“ е изплувала, така ли?

— Аха. Китайците обстрелваха „Арго“, но ракетата ги изпревари и успя да излети. — Ралф замълча за миг, после добави: — По всичко личи, че сме изгубили четири човека…

Килкъни кимна. Беше изпадал в подобни ситуации и знаеше колко е трудно да се изпращат онези стандартни писма до близките на загиналите.

— „Ханджоу“, тук „Вирджиния“, приемам — екна един глас от радиостанцията.

— Нашите се опитват да установят контакт, но китайците не отговарят — поясни командирът на щурмовия екип.

Килкъни се извърна към прозореца. Един поглед към разрушителите беше достатъчен, за да установи, че става въпрос за кораби близнаци.

— Ще разрешите ли? — попита той и посочи към бинокъла, който висеше от дебелия загорял врат на капитан Уърнър.

Без да отговори, капитанът го свали и му го подаде. Противокорабната ракетна установка на улучения разрушител беше разположена на предната палуба, непосредствено пред огромната пробойна в корпуса му.

— Какво гледаш? — попита Тао.

— Гледам онзи, който все още е цял — каза Килкъни и ѝ подаде бинокъла.

— По-точно?

— Обърни внимание на онези големи цилиндри, точно над извивката на корпуса, която започва от главната палуба. Четири на брой, събрани в общ сноп…

— Виждам ги. Какво представляват те?

— Убийци на кораби. Ракети „земя-земя“, в случая „повърхност-повърхност“… Обзалагам се, че именно те са видели сметката на другия кораб. Вероятно са се взривили погрешка.

— Но какво ги е задействало? — попита Ралф. — Те искаха да превземат „Акватус“, а не да го потопят. Което означава, че въпросните цилиндри не би трябвало да са активирани.

Тао премести поглед към повредения разрушител. Главната му палуба беше на едно ниво с морската повърхност, а през огромната дупка в корпуса се виждаха тесните коридори и стълбички, между които бяха подредени вратите и люковете на вътрешните помещения.

— Нолън, ти огледа ли другия кораб както трябва? — попита Тао.

— Само колкото да видя къде се е пречупил… Защо?

— Погледни по-внимателно пробойната.

Килкъни се подчини. Очите му внимателно опипаха разкривените от експлозията стоманени плочи на корпуса и бързо откриха това, което беше направило впечатление на партньорката му. В предната си част дупката беше като всяка дупка, получена вследствие на силен взрив — назъбена, с обгорени носещи греди и силно изкривена обшивка. Но задната беше съвсем различна — отрязана като с нож, с гладки ръбове, под абсолютно прав ъгъл с повърхността на палубата. Сякаш беше картина на кораб, нарисувана от Дейвид Макълей, а след това обърната обратно.

— Палубата е била пробита — промърмори той. — А ракетите са експлодирали след това.

— Това е работа на Скай, нали?

— Май да. Което ни поставя в позицията на онзи с добрата и лошата новина…

Подаде бинокъла на Тао и взе микрофона на радиостанцията.

— „Вирджиния“, говори Килкъни от борда на „Акватус“.

— Чуваме ви, „Акватус“.

— Свържете ме с торпедния отсек.

— Свързани сте — отговори радистът.

— Грин, там ли си, приятелю?

— Че къде другаде мога да бъда? — изръмжа в отговор Грин. — Откри ли Роксан?

— Да, всичко е наред. Рейни, възможно ли е вашият спътник да атакува кораб в морето или друг обект на земната повърхност?

— Разбира се. Лъчът ще изгуби част от силата си заради атмосферата, но безспорно е в състояние да причини сериозни поражения.

— А вие там видяхте ли какво се е случило на онзи разрушител?

— Грозна работа, човече — промърмори Грин, очевидно разстроен от безсмислената разруха. — Много грозна!